Golden Words

Нощ в хижата

-Не мога да повярвам, че ти се вързах на акъла! – казах на момчето до мен. – Сериозно как успя да ме убедиш?

- Какво да ти кажа? Имам талант. – засмях се на скълпеното обяснение.

- Сериозно ли това ще ми отговориш? Сериозно не мога да повярвам, че ти се вързах – сега беше негов ред да се засмее.

Дори не знаех как бях приела предложението му. Явно наистина имаше талант, защото в момента се намирахме в колата му и отивахме в някаква хижа, която неочаквано се намираше на 500 километра от дома ни.

До последните няколко минути, преди да се качим в колата, бях твърдо против, но щом се качих, магическите му сили явно ми бяха въздействали, защото вече се намирахме на едва няколко километра от мястото.

-Колко още остава? – полюбопитствах.

- Не много, защо?

- Защото преди, около 10 минути, беше последното селце, което подминахме.

- Това със странното име ли?

- Същото. – помълчах малко преди да проговоря отново. – Все пак трябва да знам къде се намираме. Не искам да бъда отвлечена и да нямам шанс за бягство.

- Смяташ ли, че ако исках да те отвлека, щях да ти кажа къде отиваме? По-безопасно е да ти завържа очите, при такива обстоятелства.

- Прав си.

Продължихме да пътуваме още няколко минути, преди в далечината да се види сянка от къща. И можех да призная, това беше едно от най-красивите места, на които съм била.

Слязохме от колата и се огледах.

Около нас се виждаха високи иглолистни дървета, простираха се в кръг и обграждаха къщата, като придаваха вид на защитна стена, много дебела защитна стена. Къщичката беше малка може би само с всекидневна и спалня, но това я правеше да изглежда по-уютна и може би, от части, по—интимна.

В тъмнината можех да видя, че беше изградена изцяло от дърво, а във въздуха можех да помириша аромата на бор.

Красота. Истинска красота, която сепва дъхът ти и завладява цялото ти съзнание.

Такава беше гледката пред мен.

-Да влезем. Съмнявам се, че искаш само да я гледаш?- думите на Кейд ме изкараха от мислите ми.