В един момент те няма, в следващия си тук.
Не знам защо го правиш, но се чувствам като боклук.
Даваш ми надежда, а после я отнемаш,
Собствената ми любов от мен изземаш.
Държиш се биполярно и често като задник,
Не ме лъжи, а кажи, че съм досадник.
Тялото ми разтърсваш, караш ме да се смея
като те видя, за теб да освирепея.
За сълзите ми в очите често си причина,
Сълзата капна, но болката не отмина.
Малко ми е чудно, че все още те обичам,
Може би в душата, аз на теб приличам.
Разумът ми и мечтите, хванати за ръка
Заедно със сърцето искат дъга.
Искат щастие, любов и красиви моменти,
А не скъпи коли и големи апартаменти.
Просто искат да си тук, до мен,
Моля те, не оставяй душата ми в плен.
Ако не я искаш я пусни,
Нека със себе си и мен да освободи.
Официално съм влюбена, така че може да очаквате оживление в книгата.
ESTÁS LEYENDO
Golden Words
PoesíaДушата ми крещи. Думите излизат. Мислите се лутат. Cover: VDyakowa