Golden Words

Искам да лежа на гърдите ти и да слушам как сърцето ти бие

Лежах върху гърдите на първата си любов и мислех.

Бяхме шибано преебани от момента, в който се бяхме родили, затова и любовта ни беше такава.

Той издиша цигарения дим, който се беше събрал в дробовете му, и заговори:

-Знаеш ли, мислех, че след като се съберем нещата ще се пооправят, но това така и не става. – преди да си довърши мисълта го прекъснах.

- Прекалено много хора ни пречат да намерим щастието, затова е така.

- Мислиш ли, че ако семействата ни бяха съгласни, нещата щяха да бъдат по-лесни.

Замислих се. Нито моите, нито неговите родители не искаха да сме заедно, но ние като влюбените глупаци, каквито сме, не им обръщахме внимание. А ако ги бяхме послушали, вероятно и двамата щяхме да сме с разбито сърце...

Как ми се искаше нещата да бъдат по друг начин, как ми се иска семействата ни да не бяха толкова различни, как ми се иска да ни подкрепят, а не да се опитват да ни разделят.

Затова отговорих това, което беше най-вярно в цялата ситуация.

-Няма ако-та. Има само действителността, и тя е, че родителите ни са против нас.

Постояхме няколко минути в тишина, преди той да заговори отново.

-Не ти ли се иска, реалността да беше друга.

- Естествено, че ми се иска, но не можем да я променим. Сега млъкни, не искам да говорим за това.

- А, какво искаш?

- Искам просто да лежа на гърдите ти и да слушам как бие сърцето ти, а не да говорим за преебаната ни връзка.

- Слушам, сър – засмях се на обръщението.

Обичах шегите му... Всъщност обичах всичко в него. От това, че беше моето лошо момче, до това как усмивката караше пеперудите в стомаха ми да танцуват. Обичах дори и съркастичното му чувство за хумор. И зелените му очи. И устните му. И очилата, които слагаше, когато учеше, - вероятно най-неустоимата гледка в живота ми. Да не пропуснем и странната му прическа.

-Дай да си дръпна, че се замислих прекалено много.

Той ми подаде цигарата. Дръпнах, въздухът стигна до дробовете ми и успокои нервите ми. Дръпнах още веднъж и още веднъж... Докато от цигарата не остана само фаса.

Ако родителите ми не ме убиеха, то любовта ни щеше да ме довърши, а с нея и всички цигари, които бях изпушила.