Тя го обичаше, въпреки че знаеше, че е повреден,
въпреки че не за нея беше отреден,
втпреки че заради него течаха сълзи,
въпреки че знаеше, че ще боли.
Обичаше го, нищо не можеше да направи,
но пък и не се опитваше това да поправи.
Нощем за него мечтаеше
и високо в облаците витаеше.
Да я забележи, тя се надяваше
и за пореден път сълзи овладяваше.
Счупеното се опитваше да поправи
и мъката си отново да забрави.
***
Отдалече гледаше я често
да и казва, че я обича, вместо.
Вижадаше на какво полага я той
и много искаше да бъде нейният герой,
но пречки имаше безброй
като капките в порой...
Кървясали кокалчета, посиняло лице;
толкова искаше сърцето си да събере,
да отиде и цвете да и подари,
а тя с любовта си да го възнагради...
Но той беше вълкът, тя беше овцата
и знаеше, че вече на дявола си бе продал душата,
затова в сенките продължаваше да се крие,
опитвайки сърцето си да прикрие.
***
Защото той беше Дявол, господар на Ада,
а тя, ангелът, за там бе прекалено млада...
С. С. С.
ESTÁS LEYENDO
Golden Words
PoesíaДушата ми крещи. Думите излизат. Мислите се лутат. Cover: VDyakowa