Представи с Джъстин Бийбър и Джейсън МакКан 2

Sold.. - Part 8

- Джейсън къде отиваме? - попитах след около 15 минутно ходене в пълна тишина .

- Ще видиш.. - отговори ми и после пак млъкна, продължавайки да ходи на около 30 сантиметра разстояние от мен. Мамка му, много ме дразни! Дойде да ме вземе по средата на втория час - по време на тест без никаква причина, а сега само си мълчи. В момента единственото нещо което се чуваше беше шума от реката до нас и звука от ботушите ми с токче. Времето беше необичайно хубаво за началото на февруари затова реших да не се обличам много дебело.. въпреки, че скоро щеше да се мръкне. Бях с леко тъмни сини дънки, бяла блуза, шалче, кафяви ботуши с токче и кафява жилетка:

Изведнъж телефона на Джейсън звънна и той спря на място. Извади телефона от дънките си и погледна към екрана.

- Ти продължавай, а аз след малко ще те настигна. - каза ми преди да сложи телефона до ухото си и да започне да говори с човека от другата страна на слушалката.

Аз извъртях очите си и продължих на пред. Ходех бързо. Винаги правя така като съм ядосана на нещо или някого.. Какво му става за Бога?! Какво крие? Сигурно е решил да ме убие. Няма друга причина по която да ме води тук освен за да ме убие, нали? Без улики, без свидетели, без нищо. Сигурно ще ме изнасили за да си направи кефа за последно след което ще ме застреля, ще сложи тялото ми в някой чувал и после ще го хвърли в реката за да не може никой да ме намери.

В главата ми започнаха да изникват различни сценарий за това, което щеше да ми направи, но всичките се изпариха като видях гледката пред мен.

Имаше голяма бяла кутия с червена панделка, до нея беше постлано одеяло върху което имаше кошница за пикник, малки възглавнички, лаптоп на който беше подготвен Дисни филм за гледане и букет от чисто бели рози, а близо до всичко това беше напален огън като този които лагерниците си палеха през нощта за да си разказват страшни истории.

Изведнъж усетих как две силни ръце се увиха около мен.

- Честит Свети Валентин, любов!- прошепна Джейсън в ухото ми. По дяволите! Заради караницата ни от по-рано съвсем бях забравила! Той целуна врата ми след което отново проговори - Хайде.. Отвори я! - каза развеселено и ме побутна на пред. С бавни крачки стигнах до нея след което се обърнах леко и го погледнах. Джейсън само ми се усмихна мило и направи знак с глава да продължа. Аз му се усмихнах леко и отново върнах вниманието си върху кутията.

Повдигнах леко капака което накара стените и да паднат. Изведнъж червени балони във формата на сърчица пълни с хелий изскочиха пред мен карайки ме да се стресна леко. Върху всеки балон с бял, красив надпис беше написано "I'm sorry baby, please forgive me"

Не знам защо, но погледнах на долу. Там върху малка розова възглавничка имаше малко, бяло кученце Чао Чао.

Аз ахнах и веднага усетих как очите ми се насълзяват и поставих ръцете си пред устата.

- Харесва ли ти? - чух гласа на Джейсън зад себе си. Обърнах се към него и видях как той прехапва устните си нервно. Беше на около две крачки от мен което подпомогна бързо да стигна до него, да увия ръцете си около врата му и да заплача на рамото му.

- О, Джейсън много ти благодаря! - изплаках на рамото му. До сега никой не е правил нещо по-романтично за мен! Отделих се леко от него само колкото да го погледна и отново проговорих - Аз много съжалявам, Джейсън! Съжалявам, че ти виках и, че се държах като някое 5 годишно дете! Моля те прости ми! Искам да сме си както преди! - казах хлипайки. Джейсън ми се усмихна и изтри сълзите от бузите ми.

- Не, аз съжалявам, любов! Не трябваше да се държа като шибан задник с теб.. Просто ревнувах, окей? - погледна ме сякаш беше готов и той да се разплаче - Не разбираш ли? Страхувам се! Страхувам се, че някой ден може да избягаш и повече никога да не те намеря! - и тогава наистина ги видях. Сълзите в очите му.

- Аз съм твоя, Джейсън! Твоя! И няма да ходя някъде! - прошепнах и впих устните си жадно в неговите, а той уви ръцете си силно около мен, приближавайки ме максимално до тялото си, уверявайки се, че няма да мога да мръдна и със сантиметър.

Край! Това беше.. Вече всички стени се бяха пропукали и нямаше връщане на зад.. Бях се влюбила до уши в Джейсън МакКан! Мамка му, това ще боли..