Представи с Джъстин Бийбър и Джейсън МакКан 2

Save me.. - Part 11

Не му казах и думичка. Какво се очакваше да кажа? Джейсън въздъхна и стана от дивана.

- Последвай ме, *твоето име*. - каза той. Аз станах и го последвах, отново без да казвам нищо. Влязохме в "моята" стая и аз седнах на леглото. 

Джейсън тръгна към мен с нещо като пистолет. Аз веднага станах от леглото и тръхнах да бягам към вратата, но той ме сграбчи и ме заклещи между тялото си и стената. Взе дясната ми ръка и опра нещото като пистолет в нея.

- Това може да заболи малко, съжалявам. - каза и чух тихия спусък след което усетий болка в ръката си и започнах да плача.

- Какво е това? - проплаках.

- Проследяващо устройство, за да знам къде се намираш във всеки един момент. - прошепна и хвърли пистолета на леглото и отново върна вниманието си върху мен.

Хвана ръцете ми и ги обви около торса си, а той около вратът ми и усетих как затяга хватката си, не за да ме нарани, а за да ме приближи към себе си. След няколко секунди аз също затехмах хватката си около него и скрих лицето си вив гърдите ми. Почуствах се спокойна и.. защитена?

Не знам колко време мина, но ние още седяхме така. Нещото което ни накара да се отделим един от друг е звукът от разбиването на вратата на първия етаж.

- Мамка му! - Джейсън прошепна вече отделил се от мен.

- Какво става? - попитах.

- Къде е тя!? МакКан! - чух глас от долния етаж. Този глас ми се струва толкова познат.

Без да мисля бързо излязох от "моята" стая и хукнах към стълбите.

- *Твоето име*! - чух как Джейсън ме извика и хукна след мен. Бях изминала половината стъпала, когато усетих как Джейсън уви ръце около корема ми за да ме спре, но вече беше късно. Видях го..

- Тате?

А/Б: Хей, хора! Това е последната глава за днес. Знам гадна съм и аз мразя да се спира точно на най-интересната част, но как иначе ще ви държа в напрежение 😈?