Представи с Джъстин Бийбър и Джейсън МакКан 2

Imagine 26

Представи си, че си сама у твоя апартамент. Седиш на дивана, ядеш пуканки и гледаш "Saw- 2017". Изведнъж чуваш как на вратата се почуква и цялата за момент изтръпваш. Поемаш си дълбоко дъх и ставаш от дивана. Светваш лампата и отиваш до вратата. Тъкмо щеше да я отвориш, когато чу познат, пропит с болка глас.

- *Твоето име*, моля те отвори ми, любов... Любов моя, отвори вратата. М-моля те! - чу как изхълца на последното изречение, - Мамка му, умолявам те! - проплака.

Ти отключи бавно вратата и я отвори. На касата на вратата се беше подпрало едно момче. Едно наранено до мозъка на костите си момче. Беше облечен с бели кецове, сини дънки, бяла блуза и черен суичер. Беше поставил качулката на главата си, но все пак от русата му коса се спускаха капчици дъжд. Очите му бяха кърваво червени, усните му леко трепереха, а в лявата му ръка държеше пулу изпита бутилка "Jack Daniel's".

- Джейсън какво правиш тук? - попита го веднага.

- Може ли да вляза? - Джейсън игнорира въпроса ти.

Ти въздъхна и го пусна да влезе. Той се опита да направи наколко крачки сам, но не успя и залитна към теб. Ти го хвана и затвори вратата след, което я заключи и поведе Джейсън към дивана. Ти го сложи да седне удобно на дивана и отиде в кухнята. Наля чаша портокалов сок и се върна при него.

- Б-благодаря, любов. - хлъцна той и ти се усмихна чаровно когато му подаде чашата.

- Джейсън.. Колко пи? - попита го и седна на малката масичка пред дивана.

- Ами.. - той присви палеца и показалеца си един към друг показвайки ти по-малко от 1 сантиметър, но после се замисли. Разпери ръце и се усмихна гордо, - толкова!

- Защо? - попита го отчаяно и поклати глава.

- Защо..? Как защо, мамка му?! Ти ми каза, че не ме обичаш и след това излезе на среща с Дейвид. Ти.. Ти ме изостави! Казах ти, че те обичам, а ти ме отряза.. - каза наранено - Останах сам. Съвсем сам!

- Това не е вярно, Джейсън.. Ти имаш приятели и.. - започна, но той бързо те прекъсна.

- Те не са теб, мамка му! Не са и никога нама да бъдат! - изръмжа срещу теб.

Ти не знаеше какво да кажеш.

Джейсън бръкна във вътрешния джоб на суичера си и извади един селиконов плик, който винаги носеше със себе си. Той го отвори и извади нещо черно от там. След като го разгъна и притисна към гърдите си разбра какво е. Нещото, което Джейсън притискаше силно към гърдите си беше твоя блуза с бял надпис от пред "BABY GIRL".

Блуза с, която Джейсън спеше всеки ден и, която той внимателно сгъваше и прибираше в селиконов плик.

- Джейсън това моята блуза ли е? - попита го.

- Да.. Това е единственото нещо, което ми остави.. освен разбитото ми сърце. - прошепна последната част.

- Може ли..? - попита и протегна ръката си към него. Той свъси вежди и те погледна подозрително, - Ще ти я върна.. - каза му.

Той преглътна трудно и протегна ръката си към теб. Тъкмо щеше да вземеш блузата от него, но той дръпна ръката си.

- Моля те, не ме карай да ти я върна..

2 часа по-късно

Леко отвори вратата на стаята за гости и тихо влезе вътре. Отиде до леглото и се загледа в спящия Джейсън. Той спеше спокойно на леглото, въпреки, че на вън вилнееше буря. Джейсън беше сложил блузата ти на една възглавница и я беше прегърнал силно.

Устните ти се отвориха леко, когато видя името ти изписано на дясната му ръка. Ти отиде при него и докосна леко красиво изписаните букви на ръката му.

- Обичам те, Джейсън.. - прошепна и целина нежно бузата му.