Бие звънецът, тичам бързо
още
Излизам на дъжда и се скривам в тъмната уличка зад училище. Вали... но не силно, преценявам, че няма опасност този порой да изгаси цигарата ми, вадя кутията с щастието и запалката - ключът към него. Слагам цигарата между устните си и вдишвам първо чистия въздух, а след запалването тютюневия.
Вали... но не може да изгаси щастието в белите ми дробове. За миг ми причернява и се питам "Защо го правя", а после се сещам, че щастието.... то гори белите ми дробове... чак ги прогаря и стига до сърцето ми, а то горкото не разбира, как щастието го залива.
За миг ми причернява........
но само за миг......................
А след този миг болницата ме зове. Питам докторите "Заради щастието в белите дробове ли съм тук?", а те горките ми казват, че е тютюневия дим. Само ако знаеха, че той е щастието, а ти си този който ме научи, как да си го направя сама, но те не знаеха!
За това се усмихнах на щастието и на теб!
П.В.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Безкрайността е къса, като цигарата, когато си дръпнеш от нея...
Подростковая литератураЖивотът? Безкрайност? Или случайни действия? -алкохол -цигари -любов -морал -свобода