Безкрайността е къса, като цигарата, когато си дръпнеш от нея...

Пушач

 Бие звънецът, тичам бързо

                                                                   още

                                                                                    Излизам на дъжда и се скривам в тъмната уличка зад училище. Вали... но не силно, преценявам, че няма опасност този порой да изгаси цигарата ми, вадя кутията с щастието и запалката - ключът към него. Слагам цигарата между устните си и вдишвам първо чистия въздух, а след запалването тютюневия.

Вали... но не може да изгаси щастието в белите ми дробове. За миг ми причернява и се питам "Защо го правя", а после се сещам, че щастието.... то гори белите ми дробове... чак ги прогаря и стига до сърцето ми, а то горкото не разбира, как щастието го залива.

За миг ми причернява........ 

но само за миг......................

А след този миг болницата ме зове. Питам докторите "Заради щастието в белите дробове ли съм тук?", а те горките ми казват, че е тютюневия дим. Само ако знаеха, че той е щастието, а ти си този който ме научи, как да си го направя сама, но те не знаеха!

За това се усмихнах на щастието и на теб!

                                                                                                                                                   П.В.