Безкрайността е къса, като цигарата, когато си дръпнеш от нея...

Домът

Ох 

    край

          на денят

                       на училището

                                          на лицемерите

Нямаш търпение! Тичаш от щастие, домът те зове. А там мама ти готви любимата храна, в кухнята пара се вдига, а по прозорците вода се стича. Тате гледа новините и ти звъни да побързаш. А ти от кеф и усмивки се спъваш на всеки пет крачки. Знаеш, че ще събуеш обувките си и грижливо ще ги сложиш при останалите, ще си наточиш вода и от бързане да поздравиш семейството си ще се задавиш. Знаеш, че миенето на ръцете е като закон, а пък целувката за мама и тате, като задължение за теб. А в твоята уютна стая те чака изстиналия чай от сутринта и незавършената книга, трябваше да бързаш за училище и остави всичко така. А дрехите по пода прах събират от седмица, но вечер щом си легнеш знаеш, че си у дома, заради топлината от завивките и от целувките на мама и тате за лека нощ.

А утре пак ще бързаш през деня!

                                                                                                                                                                          П.В.