Безкрайността е къса, като цигарата, когато си дръпнеш от нея...

Описвам любовта

Тя ли?

Беше с ужасно дълга, къдрава и гъста коса, черна и бурна, като морето. Винаги я връзваше, защото й пречеше. Очите й бяха големи и много тъмно кафяви, като корицата на някоя много стара книга. Под очите си имаше тъмни кръгове. Опитваше се да ги прикрие с грим, но не можеше да се гримира, и все пак беше красива, много красива. А характера? Беше дявол в тялото на жена, не признаваше слабостта си. Винаги знаеше какво иска и винаги го постигаше. Ходеше с високо вдигната глава. Имаше и трапчинки, и когато се усмихнеше, падаше звезда заслепена от красотата й. А устните й? Господи тези устни... Винаги бяха сини, защото винаги й беше студено. 

Нямаше кой да я топли!

Нямаше ме мен да я топля!

                                                                                                                                                                             П.В.