Безкрайността е къса, като цигарата, когато си дръпнеш от нея...

Откровеност

Казах ти истината, но не с думи.

С очи.

Погледа ми говореше, каква голяма любов се крие в сърцето ми. Ти не я откри, не откри любовта в тъмните отблясъци на очите ми. Мислеше, че съм безразлична към теб, че съм от камък. Вярно е, сърцето ми беше камък. Ти дойде и то стана пясък.

А останалите след теб си играха с този пясък, правеха стени и ги събаряха, но накрая пясъка бе изчезнал. От вятъра, нищо не беше останало. Само мираж за един камък и неговата метаморфоза след теб.

                                                                                                                                                                          П.В.