Безкрайността е къса, като цигарата, когато си дръпнеш от нея...

Морал

По тялото ми се стичат капки от душа под който се опитвам да измия всяка следа от теб... от леглото ти...от любовта ти...от това което правихме...Каза ми, че искаш да говорим, но пак го направи. Хвърли морала ми на пода. Пак изпитвам вина. С кой бих направила това освен с теб?

с тялото ти

с ръцете ти

с устните ти

Аз морал вече нямам и ти си виновника. Коленете ми са ожулени, а по врата си имам смучки. Тялото ми е покрито със синки, но не е от "побой", а от любов. От "твоята" любов. Морал ли? Снощи едва ли мислех за него, след като ти не ми го върна. Отиде си моралистката в мен и даде път на хаоса който бушува в любовта ми(ти).

                                                                                                                                                                 П.В.