Чонгкук и приятели или #Лудница

4.

Сутринта Джимин и Техьонг умряха да се заливат от смях.

- Били са Джин и Намджун - каза Джимин.

Техьонг се бе ухилил - Те са дооооста шумни.

- Да. - Чонгкук гледаше по-ядосано от бик. - Разбрах вече. А стените са доста тънки.

- Ще ти харесат. – каза Техьонг. - Човек само трябва да ги опознае.

Чонгкук сръбна от кафето си. Имаше големи и тъмни кръгове под очите. Не бе мигнал тая нощ.

- Купи си тапи за уши. – предложи му Джимин. – Или пък Юнги-хьонг ще ти даде от своите като се върне. И той не им е голям фен. Хахаха. Те помниш ли, когато миналата година бе отишъл да вземе назаем брашно и ги завари на дивана?

- Тогава ли бяха в полицейски костюми?

- Не това беше на коледното парти, когато Юнги си изпусна салфетката и се наведе да я вдигне и ги видя под масата.

- Ами онзи път, когат-...

- СТИГА! - крясна Чонгкук, привличайки вниманието и на двамата. Ръката му, която държеше чашата, бе започнала да трепери. – Моля ви, пощадете твърде възприемчивото ми съзнание и нека сменим темата. И без друго... кхъм... успях да доловя повечето важни неща около сексуалните им предпочитания.

Джимин и Техьонг се спогледаха и избухнаха в смях.

- Това е едва началото, Чонгкук. – каза Джимин, щом се успокои. – Има на къде къде по интересни спектакли да се наслушаш.

- ...Нямам търпение.

- Между другото Юнги трябва да пристигне съвсем скоро.

Чонгкук потрепери. – Юнги връща ли се от болницата? Вече? Не е ли нужно да... не знам? Да остане за още някой друг скенер на главата? И без друго ми изглеждаше увреден и без моята намеса.

С половин стърчаща от устата палачинка Техьонг поклати глава. – Не. Тази сутрин звънна. Каза, че нямал търпение да се прибере. Не знам защо ме пита дали кухненските ножове са наточени.

Чонгкук бавно извърна глава назад към плота в кухнята и острите и блестящи повърхности на ножовете.

- Хахах. Абе не мислите ли, че е добра идея, сега като не е добре с главата, да скрием всички остри предмети вкъщи? И отрови. И избелващи препарати. И всички неща, дето могат да се използват за убийство. Стаята ми нали се заключва? Полицията на бързо набиране ли е? Хахаха.

Джимин се извърна към Техьонг. – Ъ, Те? Мисля, че Чонгкук получава удар.

- ...Добре мислиш.

- Да извикаме ли линейка?

- Нееее. Чакай само Юнги да се прибере и да види, че всички предмети вкъщи дето така прецизно си подрежда са разместени. Чонгкук! – провикна се той към момчето, което в момента отваряше кухненските рафтове един по един, вадейки всичко опасно що види. – Не забравяй и шкафа в хола. Там Юнги-хьонг държи стъклените си фигурки. Върховете им са доста остри.

Джимин се ухили, бутайки го по рамото.

- Такъв си гадняр.

Техьонг също се ухили. – О, да. Знаааааам.