Чонгкук и приятели или #Лудница

7.

Чонгкук се събуди в три през нощта. Одеялото се бе увило като змия около него, дрехите му бяха подгизнали от пот, а гърлото му бе толкова пресъхнало, че можеше да убие за капка вода.

При повторно премисляне май вариантът с моста не беше толкова лош. Поне щеше да има близък достъп до вода. Спането на дивана в дневната на Хоби от другата страна си беше мъчение. Бе достатъчно голям идиот да отклони предложението му да спи в гостната и сега се мъчеше да се събере в тесния квадрат. Или главата му стърчеше над облегалката, или краката му.

Докато се изправяше Чонгкук взе телефона си и включи дисплея. На слабата светлина от него успя да се ориентира и да стигне до кухнята. С най-голямото удоволствие, изпитвал някога, си наля чаша вода от крана и докато преглъщаше, имаше чувството, че пие мед. След като я пресуши си наля още една.

На връщаше мина покрай стаята на Хоби и не пропусна да забележи, че тя бе отворена. Надникна в пролуката. Вътре лампата беше светната, но Хоби не се виждаше.

Малко по-късно, когато Чонгкук се бе свил на кравай на дивана, защото единствено така можеше да се събере, без някоя част да хвърчи във въздуха, входната врата се отвори и затвори. Хоби бе излязъл навън.

В 4 през нощта.

Чонгкук премигна в тъмното няколко пъти, преди да се чуят гласовете. Бяха близко до вратата и все пак твърде далеч, че да ги различи. Гризан от нездраво любопитство той се надигна, а след това и отиде до вратата, стъпвайки на пръсти. Наведе се и притисна ухо до нея.

- Ела утре. Днес... не мога. - Гласът беше на Хоби.

- Уговорката беше за днес. – А този му беше напълно непознат. Но беше мъжки. Определено мъжки. И звучеше ядосано. – Колко време смяташ да не отговаряш на обажданията?

- ...Върви си.

- Това не е отговор, Хосок.

Чонгкук преглътна, изведнъж гърлото му бе пресъхнало, нищо че не отдавна бе погълнал галон вода. Погледна през шпионката. На слабата светлина отвън успя да види гърба на Хоби и част от тялото на набития мъж, на който принадлежеше втория глас. На ръст беше с глава по-висок от Хоби.

- Нямам какво да ти кажа. Вече не ми се занимава с теб.

Имаше късо подстригана коса.