Чонгкук и приятели или #Лудница

9.

Чонгкук гледаше към момиченцето, момиченцето гледаше към него, едната розова панделка в косата ѝ се бе разплела и опашката ѝ висеше наполовина.

- Този батко ме гледа странно! – каза тя с високо вдигнат към Чонгкук пръст, когато Юнги се върна с подноса мляко и мъфини и две силни кафета. И двете бяха за Чонгкук.

Плесна го зад тила.

- Ауч!

- Не дразни племенницата ми!

- Не съм-

Той погледна към Кия, която му се изплези, преди да посегне лакомо към абсолютно всички мъфини, които бяха сложени.

Юнги направи гримаса.

– Кия тези мъфини са и за н-

- Мои!

- Ама-

- Казах, че са мои! – И за да докаже позицията си набързо отхапа по едно парченце от всеки мъфин. После погледна към Юнги и се ухили. – Май се нахраних.

Клепача на Юнги подскачаше нервно.

Чонгкук не сдържа да не се ухили.

– Каква е сладка принцеса.

- Не съм принцеса! – изплези му се пак петгодишното... сладурче. След което се усмихна с почти беззъба усмивка. – Аз съм динозавър.

- А. – каза единствено Чонгкук и се зае да пие големи глътки от кафето си.

- Ето, изпий си млякото. – Юнги побутна чашата към нея.

- Мразя мляко.

- Да ама трябва ако искаш да пораснеш голяма и да-

Кия тропна с крак.

– Мразя мляко! Уааааааа!

- В какво, за бога, се забърка? – подшушна му Чонгкук, докато Юнги натъпка един мъфин с боровинки в устата на Кия.

- Тъпият ми брат реши, че с жена му имат нужда от един ден далеч от... - той завъртя очи към Кия.

- ...Не ги виня. Аз ако бях щях да съм се изнесъл, докато тя си играе в съседната стая.

- Довечера трябва да дойдат да я вземат, слава богу. – Юнги измери с поглед Чонгкук, който за щастие бе успял да се вмъкне в чист дрехи, между всичко останало. – Какво ти се е случило между другото? Изглеждаш сякаш си спал под моста. Мислих, че си останал при оная окачалка за през нощта?