Let Me Love You !!!

Колкото и да е зле, мисля, че ще се справя!

Както и да е. Малката продължаваше да се дърпа, но не и обърнах много внимание.
- Така, слушай ме...-каза Наш - за последно ще ти го кажа. Ако до 48 часа не намериш парите, ще стане страшно разбра ли?
Момчето само кимна, докато сълзи и кръв се стичаха по лицето му. Бутнах малката от мен и тя веднага отиде при брат си и започна нещо да говори, а ние си тръгнахме.

На сутринта се събудих в некво криво настроение. Трябваше да ходя до тъпото ми училище. Не бях стъпвал там от 2 месеца. Минах през банята, облякох се и тръгнах с колата.
- Добър ден господин Далас! - каза Директорката, когато влязох в кабинета и.
- Давай по същество Мередит - казах видимо отегчен от тия неща.
- По-спокойно Далас, какво мислиш да правиш сега?
- Ще си живея живота, кво да правя! -отвърнах и леко се засмях. Тая кво ми говори бе, да не започне с некво конско тука да ми дрънка, че ще стана и ще си тръгна.
- Ха така си и помислих и аз - каза и продължи - Когато класната ти ми каза колко отсъствия имаш, веднага си казах, че трябва да те изключа. Но се замислих, че това би било много лесно, защото на теб така или иначе не ти пука....
- Чакай, чакай, - казах възмутен. Тая кво ще прави сега.
- Нека довърша. Затова реших, че ще те оставя тук и ще ти назнача ученик който ще ти помага с уроците. - каза тя.
Да не се е побъркала, къв ученик помощник, кви тъпотии. Да ме изключва и да се приключва.
- НЕ НЕ НЕ няма как да стане.
- Има и още как - сега тя беше тази с мазната усмивчица.

- Аа брат, ужас и сега ще ти сложат някой зубър, хаха - изсмя ми се Наш.
- Брат, изобщо не е смешно. Просто тая сега иска да си го върне, тва е - отвърнах му.
Прибрах се в нас и започнах да мисля. Сега какво ли ще стане, само се моля да не ми даде некой путьо щото ще го пребия честно. По-добре да е някоя зубърка, дето изобщо не знае думата оргазъм, да я оправя набързо. Хаха изсмях се сам на себе си. Ще видим какво ще стане. Станах и отидох до кухнята, направих си за ядене и отидох пред телевизора. Сменях канал след канал и нищо, пълен ужас. Изключих телевизора и си взех телефона. Видях че имам ново съобщение. Отворих го и започнах да чета :

Здравей господин Далас. Утре ще те чакам с твоя помощник в 12:30 в кабинета ми, за да уточним някой неща. Моля гледай да не закъсняваш, все пак е първия ти ден. Очаквам те с нетърпение.

                                  Д-р : Мередит.

О боже господи това ще е по забавно от колкото очаквах. Легнах си и заспах.

Вече бях в колата, беше 12:20. Гледах да не закъснея, за да не направя лошо впечатление. Хахха пак се изсмях. Влязох в училището и се качих до кабинета на Мередит. Застанах до вратата и реших да не влизам веднага защото чух гласове отвътре:
- Не искам да се притеснявате г-жо Джонсън. Колкото и да е зле, мисля, че ще се справя. - чух женски глас, идеално.
- Надявам се Джени, вярвам в теб и стискам палци - чух познат глас.
Реших да влизам вече, защото ми доскуча отвън. Когато влязох дирекно си се запътих към любимия ми диван. Седнах и вдигнах поглед. Боже какво е това момиче хахах. Облечена с чорапи до коленете, с дълга пола, с риза и елече. В ръката си носеше голяма купчина учебници, на гърба и имаше голяма раница. Не носеше никакъв грим, доколкото видях отстрани.
- Далас, впечатлена съм. Дойде на време. Това трябва да се запише - искаше да каже още нещо, но я прекъснах.
- Да да давай по същество...- казах.
- Така това е Дженифър, тя ще бъде твоя ученик помощник в училище. Тя е една от най-добрите ми ученички..... - каза и се обърна към нея - Джени, това е прословутия Камерън Далас. Той е най-лошия ми ученик някога. Но се надявам с твоя помощ да се поправи това нещо.
Когато свърши да говори, момичето се обърна и едвам едвам ме погледна и сведе поглед към пода. Беше красива. Какви ги приказвам, та тя е неква зубърка.
- Добре, ясно. Запознахме се, всичко е точно. Кажете ми кога трябва да съм тук и да ди ходя вече. - казах, защото не издържах.
- Оо нищо не знам, вие си се разберете. - каза тъпата директорка.
- А-ам-ами аз и-им-имам фейсбу-бук, може т-там да ти кажа к-кога да се ...ви-видим - каза тя заеквайки на всяка втора дума.
- Добре добре, само по-спокойно ще изпушиш след малко. Камерън Далас - може да ме добавиш.
Искаше да каже нещо, но си тръгнах, защото ми дойде в повече това тъпо нещо.
Прибрах се и ....