When 5 girls love BTS

Глава 8 //Отвлечени//

Събудихме се от силната аларма и направихме сутришните си процедури. Преоблякохме се и тъкмо да отидем при момичетата, видяхме че вратата е отворена и всичко е наопъки. Извикахме няколко пъти имената на момичетата, но никой не отговори. Търсихме ги из целия апартамент, освен една стая. Отворихме я и видяхме, че има малко кръв на леглото. Уплашихме се до смърт.Решихме да звъннем на полицията.
-А-ало.-каза заеквайки Джин.
-Добър ден, с какво мога да ви помогна?-попита жената.
-Ами наши приятелки ги няма в апартамента им, всичко е наопъки и има малко кръв на леглото.-продължи да говори Джин.Тогава той се сети, че снощи са правили женска вечер и сигурно на едно от на момичетата ѝ е потекло цикълът, но не го вярваше, защото кое момиче с цикъл би отишло с цяла група момичета до магазина.
-Добре господине, моля кажете адреса си.
Аз ѝ казах адреса и след пет минути вече полицаите бяха тук. Ние им казахме какво сме видели и те започнаха да разследват случая. Претърсваха улики навсякъде. Намериха кърпички, които имат приспивателно (нали ги знаете по филмите...приспиват хората с кърпички или не знам😂). Взеха я като улика и отидоха в районното. Направиха изследванията и ни казаха, че са ги отвлекли. Ние пребледняхме като го чухме. Очите ни се зачервиха.
-Бъдете спокойни, ние ще се заемем със случая.-каза ни единия полицай.
-Ние можем ли с нещо да помогнем?-попита Чим.
-Да може. Да разпитате хората от блока, ако знаят нещо и ако има камери по коридорите, звъннете ни.-отвърна ни полицаят.
-Добре, благодаря ви за помощта. Довиждане.
-Довиждане.-казаха ни полицаите.
Запътихме се отново към блока където живеем.
-Момчета, ако им е станало нещо л-лошо?!-видимо притеснен каза Куки.
-Трябва да мислим от позитивната страна на нещата, така че се успокой.-каза Намджун, който също беше притеснен.
Стигнахме и видяхме, че пак вратата им е отворена. Ние с леки и тихи стъпки я приближихме. Влязохме и се огледахме внимателно. Взехме книги от рафта и започнахме да обикаляме стаите. Чу се вибрация на телефон в стаята на Юна. Отидохме и видяхме, че майка ѝ звъни. Решихме да не вдигаме, за да не ѝ казваме какво е станало. Тя затвори и ние взехме телефона. Хубавото е, че няма пароли на приложенията, както и на самия телефон. Отворихме чатовете ѝ, за да видим дали някои ѝ е писал. Попаднахме на едно съобщение, което не беше прочетено.

*ГЛТ на Джимин*

Попаднахме на едно непрочетено съобщение. Взех телефона ѝ и го отворих. Видях, че помияра който ѝ е писал е Лей. Веднага се сетих, за него. Казах на другите момчета за него.