When 5 girls love BTS

Глава 10

*ГЛТ на Сун Хи*
Хоби ми взе куфарите и ги занесе в неговата стая.
-Б-благодаря, но нямаше нужда. Можех и сама.-отблагодарих му се.
-Няма защо, пък и си толкова сладка, когато се притесниш.-отвърна ѝ, но след като го каза се замисли.
*ГЛТ на Хоби*
Видях как тя започна да се черви повече. То и на мен ми стана неловко от това, което казах. Ама че съм и аз един тъпанар.
*ГЛТ на автора*
Докато Сун Хи и Хоби се червяха един на друг, то при Джимин и Юна е съвсем обратното.
-Дж-джиминнн ще видиш ти!!-викаше му тя, докато се смееше и плачеше едновременно.
-Какво да видя? Теб и твоята прелест? Нали знаеш, че има по-хубави момичета от тебе.-отвърна ѝ той, но с надсмешка, но Юна не се почувства добре от казаното му.- Само се шегувам, да не се обиди?
-Аз ли, не изобщо...-каза му тя и добави преструван смях.
-Добре тогава, аз отивам да се къпя.
-Добре, отивай.
*ГЛТ на Юна*
Доста се обидих от това, което Джимин ми каза, но не исках да го показвам. Ако е така? Ако ме зареже, заради едно хубаво момиче? Ако наистина мисли, че съм грозна да ми го каже! Толкова много мисли се въртяха в главата ми. Реших да изляза на чист въздух в парка. Облякох това:

Казах на другите, че излизам и се запътих към парка. Седнах на една бяла пейка и се загледах в красивата гледка. Виждах наоколо влюбени и сладки двойки...Жалко, че при мен не е така. Без да се усетя, съм започнала да плача. Изкарах една суха кърпа от чантата си и избърсах сълзите си. Погледнах телефона си и имах 6 пропуснати от Джимин. За какво ли ми е звънял. Другите не му ли казаха, че съм излязла. Както и да е, реших да се прибирам. Още с влизането Джимин ме нападна с прегрътки.
-Чим, какво ти става, защо си ми звънял 6 пъти?-попитах го.
-Защото се притесних за теб.-отговори ми.
-Другите не ти ли казаха, че излязох?
-Казаха ми, но аз за друго говоря.-пак не го разбирах.-Ела в стаята ни.
-Добре.-съгласих се и отидохме в стаята ни.-Какво има?
-Исках да ти кажа, че съжалявам за това което казах по-късно. Ти си наистина прекрасна и много красива и всичко, което искам от едно момиче. Това си ти, моето момиче!-когато Чим ми го каза се стъписах на място.- Отново ти казвам, че съжалявам!-не можах да издържа на тъжния му поглед и слях устните си с неговите. Усещането беше прекрасно. Отделих устните ни.
-Обичам те!-изшептях тихо и го прегърнах силно.
-И аз те обичам!-отвърна ми с най-прекрасните думи, от които можеш да чуеш от любим човек.- Хайде да слизаме на вечеря.
-Хайде.
Слязохме при другите, които вечеряха и ни погледнаха странно.
-Защо ни гледате така?-попита Чим.
Всички замълчаха и продължиха да ядат. Ама какво им става.
-Искате лиииии, след вечеря да играем на предизвикателства!-извика Ви.
-Ама ти май не си спомняш какво стана миналия път.-отговори Мин.
-Пак ще има забава.Съгласен съм.-съгласи се Шуга и погледна мазно Йеон, и облиза бавно устните си.
-Ейй перверзнико, не когато вечеряме.-каза му Йеон и всички се засмяхме.
-Всички ли сте съгласни?-попита още веднъж Ви.
-ДА!-всички в един глас се съгласихме.
Седнахме на килима и Ви започна да върти шишето. Падна се Джио.
-Е, Джио какво избираш? Истина или предизвикателство?-попита я Ви.
-Истина, нека да не прибързваме с предизвикателствата.-отговори му тя.
-Добрее,ъм..аааа..Би ли приспала с Шон Мендес, защото с Куки сте се скарали?
-Разбира се!-всички я погледнаха доста уплашено, а Куки пребледня.-Базикам сее!-тя започна да смее истерично, а другите само я гледаха странно, когато Джио се усети веднага направи сериозен поглед.-Да продължаваме!
Джио завъртя шишето и се падна на Намджун.
-Какво избираш?-попита го тя.
-Предизвикателство.-отвърна съвсем уверено Намджун.
-Целуни Джин.-каза съвсем простичко Джио.
-М-моля?-Джун се окори след чутото от нея.
-Скъпа, какво ти става днес, да не си пила?-попита съвсем срамежливо Куки.
-Сигурна съм, че не съм пила Куки, успокой се!-каза му набързо Джио.
-Добре щом казваш.
-Ще целунеш ли Джин или да ти давам друго предизвикателство.-подкани го отново Джио.
-Д-да, до-обре.-отговори ѝ Джун и лека, по-лека започна да се приближава към Джин.
-СТРАСТНО!СТРАСТНО!-викаха всички и се бяха усмихнали до уши.
Най-накрая се целунаха. Всички бяха шокирани от видяното, но пак бяха щастливи.
-Х-хареса ли ти?-изшептя тихо Джун на Джин.
-Може да се каже.-отвърна му Джин и се зачерви като вече напълно узрял домат.
-Ейй, какво си шептите вие.-каза Мин.
-Нищо!-и двамата едновременно ѝ отвърнаха.
-Дообре.
-Хора...-започна да говори Юна.-часът е 1:58, а утре сме на училище.
-Бързо по леглата!-извика Хоби и хвана Сун Хи за ръката, като я придърпа към стаята им. Тя гледаше като цапната от мокър парцал и не знаеше какво да прави.Всички отидоха по стаите си и заспаха.

Хелоууу. Върнах се.
1.Извинявам се, че не бях качвала глава отдавна, но бях доста заета, а понякога ме мързеше.
2.Нямах никаква идея за нова глава, но в следващите ще има смутове (да ви кажа, че ще ми е за първи път и не знам как ще станат)
Ще се опитвам да пиша по-често главите, но трябва да напиша и за другата ми история.
Elif_03456
sibell3456
vilito_n
yoonkook_12345
vilijk_29798
pretty_yoongi_