ГТ на Лиса
Вече бе понеделник и както винаги трябваше да ходя на училище.Все още лежах и не смеех да стана.Незнам защо,но имам чувството,че онези момчета са тук и ме наблюдават.Събрах малко смелост и станах от леглото.Излязох от стаята си и тръгнах към банята.Вече бях пред вратата и ореди да вляза чух шум,който идваше от кухнята.Слязох долу и влязох в кухнята.Нямаше никой и се успокоих.Обърнах се и се блъснах в някого.Знаех кой е.Отново той и приятелите му бяха тук.
Разтърках очите си и осъзнах,че си въобразявам.Качих се в стаята си,облякох се,закусих и се обух.
Когато си взех чантата,телефона ми извибрира.Взех телефона си и видях, че Джису ми е писала.
Джисо:
Здравей Лиса!Съжелявам,но днес с Роуз
няма да дойдем на училище!Когато се видим,
ще то обясним всичко!
Жалко.Е...Явно щях да ходя сама до училище.
Излязох и тръгнах.Мислех да слушам музика,но май съм си забравила слушалките.След дълго търсене най-сетне го открих,но явно няма смилсъл.Вече бях оред училището.Супер!Влязох и се запътих към класната стая.Вече висях пред вратата сигурно около десет минути,понеже те бяха вътре.Не смеех да вляза.
Тъкмо щях да вляза,когато някой извика името ми.Обърнах се и видях че това беше учителката по история.
Г-жата:Какво правиш тук?
Л:Ами..Чакам да започне часът!
Г-жата:Но днес нямаме часове!Не знаеш,че сте в грипна ваканция?Явно не.Хайде,може да си..-Тя не мижа да се доискаже,понеже вратата на класната стая се отвори.Момчетата излязоха,а госпожата започна да им дрънка същото,което каза и на мен.
Г-жата:Вие няма ли да си ходите?
Л:Д-Да,ще си ходим!
Тя си тръгна, както и аз.Вече бях във двора на училището.Чух стъпки зад мен,а това естествено бяха те.Спрях да вървя и се обърнах,но не видях никой.Странно,но все тая.Мислех си да отида в парка и да се разходя.
Вече бях в парка и се разхождах за оети оът в него.Интересното е,че в този парк има някаква гора,която изглежда доста зловеща.Реших да вляза в гората и да я видя,но май не трябваше.
Не трябваше,защото се изгубих и не знаех на къде да тръгна!Докато седях и се чудех на къде да тръгна,чух вик на момиче.Тръгнах да обикалям за да открия момичето.Виковете ставаха по-силни и по-силни.Най-накрая стигнах и видях момичето което пищеше да е затиснато на едно дърво от някакво момче,а това момче беше онзи русокоско.Той се обърна към мен и започваше да се приближава.Запопнах да се оглеждам и чак сега видях,че и ориятелите му са тук.Очите им бяха тъмно червен цвят.Докато се осетя,той ме бе притиснал на дървото.Кучешките му зъби бяха дълги и остри.
Започна да целува врата ми,а аз се опитвах да го отблъсна,но той беше по силен.Той спря да целува врата ми и ме погледна.
Той отпусна захвата си и го отбъснах.Започнах да бягам по надалеч от тях.
Вече започваше да се стъмнява,което не ми харесваше.Докато точах се спънах в камък.Паднах и си навехнах кръка.Опитах се да стана,но не успях.
Чудех се какво да правя.
?:Искаш ли да ти помогна?-Н-Няма начин!
Това е русокосото момче!
Вече беше пред мен с приятелите си.Очите му все още бяха червени.
Л:Аз...
?:Явно не,нали?Тогава ще си ходя!
Л:Чакай!И-Искам да ми помогнеш!-Той стоеше пред мен и ме гледаше усмихвайки се широко.
?:Техюнг!Ще и помогнеш ли,или ще я зяпаш?-значи се казваше Техюнг.Той ме взе като булка и увих ръцете си около врата му...
________________
Съжелявам за грешки!Знам,че главата е скучна..
И искам да ви попитам...
Какво мислите за историята ми?(И ми отговорете честно!)
