НГТ
Джисо:Ами...Когато ти,аз и Роуз си играхме у вас и чакахме родителите ти да се приберат,някой звънна на вратата.Ти отвори вратата мислейки си,че са родителите ти,но не бяха те а мъж който беше облечен в официален костюм.Той клекна оред теб и ти каза,че родителите ти са загинали в катасрофа.
(По-хубаво нещо от това не можах ли да измисля?)
Л:Н-Но...Т-Това не е вярно!-Лиса започна да плаче и падна на земята.Джисо и Роуз я изправиха и я прегърнаха
като и казваха да се успокои,но накрая тя заспа.
На следващият ден
Алармата на Лиса започна да звъни.Тя я изключи и започна да мрънка.Извърши сутрешните си процедури и започна да облича униформата си.Взе си чантата и тогава коремът и започна да къркори.
Отиде в кухнята и ди взе вдна ябълка.На входната врата започна да се звъни.Тръгна към вратата и я отвори.Видя,че Джисо и Роуз са звънели.
Роуз:Хайде Лиса!Трябва да тръгваме!-Лиса си изяде ябълката на бързо и тръгнаха.
Вече бяха във класната стая и видяха,че всички момичета бяха обградили
някой.Джисо и Роуз знаеха кой,но Лиса нямаше представа.
В този момент всички чуха,че звънеца би,а това означаваше,че часа бе започнал.Учителката
вече беше влязла в стаята и видя,че всички бяха заобиколили в кръг някой.Възрастната(е не чак толкова)жена отиде до тях и им се развика.
Те седнаха на местата мърморейки си нещо под носа.
Г-жата(Госпожата):Така...Нека новата ни ученичка излезе на дъската и да се представи!-Тогава всички погледнаха Лиса. Тя се чудеше защо всички зяпат нея и осъзна,че тя е новата ученичка.Тя излезе на дъската и видя човека който бяха обградили всички момичета.Лиса започна да го зяпа,както и той нея.
Л:Здравейте!Казвам се Лалиса Монобан,но накратко може да ми викате Лиса и дъм на 17 години!-Тя погледна госпожата си,която я плашеше,а тя и направи знак да седне на мястото си.Останалата част от часа мина с спорове и викане,защото никой не искаше да преписва плана на урока от дъската.
Вече всички часове минаха и момичетата бяха на път към домовете си.По средата на пътя се разделиха в различни посоки,понеже живееха на различни места.
ГТ на Лиса
Вървях към вкъщи докато слушах музика.Защо трябва да се прибираме толкова късно?Докато си вървях,имах усещането че някой ме следи.Обърнах се и естествено нямаше никой зад мен.Добре,че вече бях на няколко крачки от нас.Започнах да вървя по-бързо,но се спрях и отново се обърнах.Нямаше никой.
Вече бях пред вратата.Отключих я,влязох и заключих вратата.Затворих прозорците които бяха отворени и отидой в кухнята.Докато си приготвях нещо за хапване чух,че някой влезе през входната врата.Помислих си,че ми се е причуло,но все пак отидох и...Вратата
б-беше...ОТВОРЕНА!!!
По-скоро разбита.Ами сега?Какво да правя?Докато се чудех какво да правя,токът спря.Колко великолепно!Точно от това се нождаех!Открих някаква свещ,която беше на масата в хола.Опитах се да звънна на някой,но нямаше обхват.КАК ТАКА?Ааа....Защо на мен?
Добре Лиса...Успокой се и дишай...Тогава свещта ми изгасна от нищото.
Добре...Тук да няма духове?Глупости...
В този момент усетих че някой е зад мен.Опитах се да помръдна,но на празно.Въпросният човек или...Незнам какво,започна да се доближава.По миризмата на мъжки парфюм,разбрах,че е момче,нали?Да беше момче.Той обви нежно ръцете си около талията ми и започна да целува вратът ми.Сигурно ще ме изнасили.Усетих че очите ми се пълнят със сълзи.
Той ме обърна към него,но не можех да видя лицего му и очите му бяха червени и...
Чакай малко...Очите му са червени?Да много бяха...ЧЕРВЕНИ ОЧИ?
Че и се забелязваха много добре.Дообре...
З-Започвам да се страхувам.Тъкмо щях да го ритна,но токът дойде и можех да видя...Да видя...Момчето което изчезна...
Или не?
~~~~~~~~~~~
Ето и новата глава,която е...И аз незнам!Та надявам се да ви хареса!
Кого заблуждавам?Знам, че не ви е интересно да четете това подобие на история,но както и да е...Съжалявам за грешки!
И се надявам все още някой да следи тази боза!💗😶
