На сутринта Кук се събуди късно, поне така си мислеше. Започна да търси най-дълбоката част на водопада. След половин час я откри. Започна да я загражда. Беше доста трудно, но след два часа най-сетне успя. Отиде до Кира и ѝ хвана ръката.
-Отново ще те върна, отново ще виждам твоята пленяване усмивка, която ме разтапя. Отново ще видя твойте тъмни очи в, които аз се губя. Обичам те с цялото си сърце и ще направа всичко, за да те видя усмихната.
Пренесе Кира близо до водопада. Взе ножче, което носеше в себе си. Постави Кира на водата, странното беше, че тя не потъна взе едно е балон.
Той прорязани леко неговата длан. Беше неописуема болка. Цялата вода стана бледо червена. Кук потопи неговата ръка и хвана тази на Кира. Започна да плаче над нея. Но той усети нещо. Кира потъна, но в същото време му стисна ръката. Кира изплува полу заспала.
-К-куки?
-Кира!
Веднага я извади и я м гушна толкова силно, че можеше да я счупи.
Започна плаче още повече. Плачеше от радост. Кира започна да гали косата му, за да го успокой.
-Куки, много съм изморена, превърне си ръката и да тръгваме.
Кук я остави на тревата и изчезна.
Тогава една бледа сянка се появи.
-Значи съм бил прави, той наистина те обича.
Подсмихна се подмолно.
Кира не Мървашко защото това беше демона от жертво приношението.
-Така мила моя, ще изпълняваш каквото аз кажа, иначе всичко, което обичаш ще умре бавно и мъчително.
Той хвана ръката ѝ и изведнъж изчезна.
Той се пренесе вътре в Кира.
Тя беше немощна, но когато се оправи ще унищожи всичко живо.
Кук дойде и премести Кира на гърба си кат тюлен на морж.
Два дни по-късно
Всички вечеряха. Кук се радваше, че вижда пак Кира. Обаче нещо привлече вниманието на Джин. Все едно това не е Кира. Наблюдаваше я тъмно. Сега Кира обмисляше как да примами Кук да останат насаме и да го убие. Тогава се сети нещо, което би го съблазнило. Усмихна се леко. Но Джин забеляза това. Плана на Кира се състоеше в няколко части.
1.Подмамваш Кук във вашата стая.
2.Предизвикваш го.
3.Вземаш тихо брадвата изпод леглото и бавно започваш да го режеш.
Тогава нещо се обади в Кира. Това беше тя истинската Кира.
Кира се опитваше да пребори демона. Тогава ноктите ѝ се показаха.
-Ако не искаш да сега всичко да свърши си трай.
Каза съвсем тихо и си натисна ноктите в крака.
Само Джин го забеляза и чу. Кира отиде горе за да подготви всичко. Сложи брадвата под леглото. Тогава се погледна в огледалото. Вместо самоуверената Кира-демон, се виждаше съсипаната Кира с червени очи.
-Моля те, те са ми всичко!
Каза Кира.
-По, малката всичко ще свърши бързо, и ти ще ми помогнеш това да свърши, ще те съсипят, после ще управлявам света с твойте сили.
Джин наблюдаваше всичко от вратата.
-По не не тях, те са ми всичко, особено Кук.
-Първо ще убия него, за да може ти да страдаш и да се предадеш.
Кира се разплака и сълзите се виждаха и лицето на демона.
Тя си заби ноктите в ръката ѝ.
-Трай си иначе става лошо.
Джин излезе шокиран.
Нямаше да казва на никой.
Вече знаеше да пази Кук да не остава сам с нея.
Кира се опитваше да подреди стаята още по романтично и предизвикателно.
Джин се луташе в стаята си.
Сега плана на Кира щеше да започне първа фаза.
Тъй като знаеше, че Джин ще го забележи. Тихо заключи вратата му.
Слезе надолу и Кук беше сам.
Веднага дойде и я гушна.
Тя го целуна по устните. Той отвърна.
-Ще дойдеш ли с мен горе Куки.
Каза Кира с смесица от миловидност и предизвикателство.
Кук се усмихна хвана я за ръката ѝ я помъкна нагоре. Влязоха в стаята си. Всичко беше тъмно. Кира дойде много близки до Кук.
-Погледни ме в очите.
Той се побърква когато я гледале в очите.
Целуна я.
В същото време Джин крещеше да го отключат.
Всички дойдоха и го отключиха.
-Какво стана, Джин.
Попита Тае.
-Къде са Кира и Кук?!
-Горе в стаята си.
Каза Джимин.
-Така когато Кук я спаси, нещо е влязло в Кира, това не е Кира, това е демон, който иска да ни избие!
Първата му мишена е Кук!
Всички се втурнаха нагоре, но беше заключено.
Кира беше завърза очите на Кук, и го беше завързалата на леглото.
-Какво си намислил Кира?
Каза не знам как.
-Това много ще ти хареса.
