-Кира ще се ожениш ли за мен?
Кира седеше няколко секунди в транс докато не каза:
-Да!
Джин припадна! (Ебавам се).
Станах и се превърнахме силно, като тя продължи да плаче.
-Ей, не плачи.
Отдели се от мен като ме погледна в очите.
Усмихна се широко.
-Толкова много те обичам!
После ме целуна.
Една от нежните и красиви целувки.
Всички започнаха да пищят и крещят.
Момичетата замъкнаха Кира на някъде. А момчетата дойдоха до мен.
-Вече не си малкия Куки.
Заплака Джин.
Всички се засмяхме.
-Браво!
Всички ми честитиха.
-Сега стари Куки, искам да дойдеш с мен в кухнята!
Нареди мама Джин.
Влязохме и той заплака повече.
-Човек, плачеш колкото Кира.
Избърса си сълзите.
-Какво мислиш да правиш в бъдеще?
Попита той.
-Да се оженя, за Кира и да създадем щастливо семейство.
При момичетата
-Кира стига плака!
Каза Лиса.
В същия могат се чу вой.
-Кой ден сме!?
Попитах.
-24.
Каза Ния.
-Днес е пълнолуние!
Заключихме вратата.
Точно в този момент се чу тропане.
-Хайде излезте.
Мисля че го каза Тае.
-Нищо няма да ви направим.
Каза Джимин.
-Хайде Кира, зная, че не искаш да ме оставиш сам.
Каза Кук доста съблазнително.
Отидох в края на стаята като се свой в ъгъла.
На мен също ми влияе зле пълнолунието.
Но от скоро много по-зле от преди.
-Кира ако е нужно излез тихо през прозореца, защото виждаме, че не ти е добре.
Каза Сара като ме хвана за рамото.
Качих се като отворих прозореца и скочих.
Започнах бавно да се преобразявам, като се затичах в гората.
Скоро бях в гората като там се преобразих. Започнах да се ослушвам да ли нещо идва към мен.
Нямаше нищо, затова започнах да се движат бавно, като не забравях ако има някое малко животно да го убия.
Скоро стигнах една скала.
Легнах на нея. Имаше толкова красиво небе.
Скоро съм се унесла и заспала.
На сутринта в къщата
Момчетата бях заспали пред вратата.
Затова момичетата ги внесоха вътре.
Тогава един по един започнаха да се събуждат. Последен беше Кук.
-Къде е Кира?
Попита като започна да се върти.
Момичетата чак сега усетиха, че Кира я няма, защото бяха много уморени.
-Боже, Кира!
Сара започна да се върти и мека казано изпадна в паника.
Джимин дойде до нея и я гушна.
-Ще се появи.
Каза Джимин.
При Кира
Събудих се от странния звук, който чувах. Отворих очи и видях как една птица е кацнала на крака ми.
Като видя, че съм будна се махна.
Огледах се и видях, че не съм на скалата. Цялата бях с издрани и кървави дрехи. Косата ми пълна с листа и от едната ми ръка течеше обилно количество кръв.
За Бога какво съм правила.
Станах и тогава усетих остра болка в крака ми, погледнах и там имаше стреличка.
-Какво по.....
Тогава се чуха шумове от говорене.
Започна да ми причернява.
Колкото можах включих вълчите ми инстинкти и побегнах.
Скоро стигнах края на гората.
Видях къщата и в същия момент още една стреличка ме уцели.
Това ме повали изцяло.
Паднах на земята и започнах да се гърча от болка.
-Хванете я!
Опитах се пак да стана, но болеше много.
Колкото кажат да видя единия държеше нож.
-Няма да избягаш миличка.
Още една стреличка, последва до това, че е можех да си движа тялото.
Единствената мисъл. "Ловци?! Какво правят те тук?! Никой не идва тук?! "
Тогава чух познат глас.
-Само ако сте я доближили ще ви убия на секундата!
Това беше толкова познатия глас на Кук.
За миг чух няколко тропота и после стъпки към мен.
-Кира чуваш ли ме?
Гласа му беше толкова нежен, но в същото време натоварен.
Хвана ме на ръце като през цялото време ми говореше нещо, които не разбирах.
Скоро мисля че влязохме в къщата.
Неутрал
Кук внесе Кира. Всички се в гледаха към него, но когато видяха какво държи в ръцете си. Щяха да припаднат.
-Аз съм виновна! Не трябваше да ѝ разрешаваме да излиза!
Крещеше Сара.
Джимин се опитваше да я успокой.
Хосок се опитваше да успокой Кук защото той повтаряше"Не искам да я загубя пак", "Няма да го позволява"
Сори, ако има грешки просто трябваше да я кача, а хич не ми се пишеше. Благодарете на user91143518, че ме навря под леглото, за да мога да напиша началото на главата. 😂😂😂
