Неутрал
Кук скърбя над тялото на Кира. Тогава Джин влезе през вратата.
Кук: Разкарай се!
Джин: Намерихме начин да спасим Кира!
Кук веднага стана от леглото.
Кук: Каквото е, аз ще го направя, даже и да умра.
Джин: След долу при нас, ще ти обясним, а и трябва замалко да се разсеяш.
Кук тръгна след по-големия и слезе долу по стълбите. Отиде в кухнята където всички се бяха събрали.
Кук: Добре обяснете ми какво трябва да направя.
Джин подаде книгата на Кук и той започна да чете. Когато свърши погледна към всички останали.
Кук: Ще го направя.
Ви се качи в стаята на Кук и му помогна да си събере багажа.
Тае: Да ли ще се оправи?
Кук: Да се надяваме.
Тае помогна на Кук да пренесе Кира до долу. Кук се превърна във вълк и се запъти към гората. Имаше много препятствия, той със зъби и нокти се биеше искаше да спаси неговата любов. Кук беше доста изморен, но с последните си сили стигна до водопада на Мерелин, искаше малко да си почине, остави Кира на зелената мека трева и той легна до нея. Липсваше му лъчезарната ѝ усмивка, искаше да я върне колкото се може по-бързо. В тези си мисли той се отнесе и заспа на тревата до неговата любима.
