Кира погали лицето на Кук.
-Кира.......
Кира вече знаеше, че е време.
Измъкна острието изпод леглото.
Насочи го към сърцето на Кук.
Тогава изведнъж Кура изпищя.
-Не го наранявай!
-Ти малка..... Остави ме да си свърша работата.
Другата ръка хвана острието и го хвана.
-Пусни!
-Кира, какво се случва?
Кира си удари юмрук и падна на земята.
Дявола не го усещаше, обаче Кира, да.
Тогава вратата се разби.
Всички веднага влязоха.
Като видяха Кира се шокираха.
Едната ръка държеше острие, а другата се опитваше да го вземе.
-Малката, остави ме!
Дявола удари още един юмрук.
Другите побързаха да отвърнат Кук.
Тогава Кира се надигна и притисна острието към себе си.
-Ако още някой мръдне ще я убия!
-Давай!
Кира изпищя от болка и нещо Черно излезе от нея.
-Как можа! Сега ще те убия!
Черната сянка се насочи към Кира, но в същото време Кира вече беше скочила върху сянката и я дереше с нокти.
Всичката ярост, която Кира беше насъбрала се пренесе в ударите.
Тъкмо Кира да я удари за последно, когато нещо студено пронизан Кира.
С последни сили Кира захапа врата на сянката.
-Кира!
Кук веднага отиде до Кира.
Гушна я, като притискане раната.
-Веднага донесете бинтове и всичко нужно!
Изкрещя Джин.
Джин също дойде до Кира.
-Браво, че успя да се пребориш с демона.
Каза Джин.
-Демон?!
Кук гледаше все едно току що крава е паднала от небето.
-Да, Кира е била обладана от демон, първата му цел беше ти.
Всички влязоха. Джин започна да оправя раната на Кира.
Кира вече беше изпаднала в безсъзнание.
Кук през цялото време държеше ръката ѝ.
-Би трябвало да се събуди до утре.
Каза Юнги.
-Джин може ли да останеш?
Попита Кук.
Джин кимна.
Всички излязоха от стаята.
-Защо аз съм бил първия?
-Защото, ти си единствения, който я обича толкова силно, че да може да обърка всичко, ти беше най-голямата пречка за тях.
-Джин, ако тя не ме обичаше, щеше ли да се пожертва като се противоречеше?
-Тя страшно много те обича, както ти я обичаш.
Тогава Кира отвори едното си око.
-Аз ще излизам.
Каза Джин и излезе.
-Куки......
Каза го толкова тихо, че едва и мишките са го чули.
Кук повдигна Кира за да може да се облагане и да я гушне.
-Не можех да се контролирам, то.... Просто виделе над мен.... Не исках да те загубя и затова търпях.
Каза Кира с насълзени очи.
-Не си ти виновна, сега се успокой.
Каза Кук като леко я целуна по челото и избърза сълзите ѝ с палец.
-Липсваше ми.
Каза Кира.
-И ти на мен.
-Кук..........
-Да, мила.
-Обичаш ли ме?
-И то много, ти си ми всичко, ти си моето нещо, което ме запълва. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам и никога няма да престана. Бях на път да се самоубия за това, че не виждах прекрастнатата ти усмивка. Въпроса е ти обичаш ли ме?
-Разбира се, обичам те от тук до Плутон.
Кук я целуна нежно по устните.
Кира се сгуши в него.
Така те засипаха заедно.
Кук много се радваше, че отново е до него.
Мисля скоро да пиша смут. Искам мнения в коментарите да ли и вие искате? Щото толкова много неща се случиха и мисля, че така е правилно. Обаче искам и вашето мнение. И пишете в коментарите през колко време да пиша нови глава.
Доскоро!!!! ☺☺☺☺☺☺
