Never forget me

Part 2 - „Толкова ще я боли,че ще иска милост,но няма да има!"

„Каролина”

Вървях по улицата,за да отида до магазина,но се блъснах в някой. Изправих се и останових,че това е Карол.

- Оо..Карол.. Здравей! Откога не сме се виждали?

- От вчера,но не ми е приятно да те видя сега!

- Защо? Проблем с гаджето ли? Сигурна пак е направил нещо, даже и в затвора? - засмях се.

- Не намесвай Руджеро в нищо! Той не ти е виновен! И сега,ако обичаш си тръгвам, защото нямам намерение да си губя времето с теб! Имам по важни неща!

- Агус!? - попитах,а тя се обърна към мен.

„Карол”

Агус ли? Какво общо има той в целия разгор?

- Моля!? Агус ли каза!? - попитах я,а тя ми се усмихна злобно и каза .

- Да! Разбрах,че вчера той е бил при теб! Нищо чудно сега да отиваш при него за отеха,тъй като си нямаш никого,нали Карол!? Права ли съм? - тази за каква се мисли? Днес за втори път някой ме наранява. Но тя беше права,аз си нямам никой!

- Агус няма нищо общо в целия разговор! И спокойно няма да ти открадна Агус, единствения мъж в сърцето ми е Руджеро и никой друг! - тръгнах преди да е казала нещо.

„Агустин”

Бях вкъщи и седях на дивана когато някой звънна на вратата. Сигурно е Каролина тъй като каза,че днес ще идва. Отворих вратата,но не бях прав. Пред мен беше Карол. Я чакай Карол!?

„Карол”

Бях пред вратата на Агустин и звъннах на звънеца. Той излезе и щом ме видя замръзна.

- Здравей,Агус!

- Карол!? Какво правиш тук?

- Дойдох да поговорим! Може ли..- помолих го да вляза и той ми направи път. Влязох и седнах на дивана.

- Какво има? Нещо лошо ли е станало?

- Не няма нищо! - отговорих му. -  Разбрах,че няма да мога сама затова искам помощта ти! Ще ми помогнеш ли? - попитах го и зачаках отговора му.

- Да, разбира се! Но какво има?

- Спомних си всичко, което стана свързано с него! Когато го вкараха в затвора, или когато отидох при него, но той ме изгони и ми каза, че не иска повече да ходя при него! Заболя ме най много от това! Обещах си, че повече няма да роня сълзи за каквото и да е било и, че ще открия какво е станало, защото знам, че той не е виновен, но така и не намирам нищо, сякаш вървя по друга следа и съм в затънена улица!- не знам какво ми стана,но вече бях в прегръдките на Агус и плачех на рамото му......