„Карол”
Бях в стаята си и размишлявах за случилото се. Дали Валентина наистина е добра? Мога ли да ѝ вярвам? Все пак е моя братовчедка! Не, не Карол! Какви ги говориш? Ти не си я виждала от десет години, кой знае каква е станала и за каква се представя! Не можеш да бъдеш приятелка с нея! Няма да го позволиш, нали?
- Карол?
Леля ми прекъсна мислите ми.
- Кажи, лелю!
- Има ли нещо? Къде е Валентина?
- Беше тук,..после си тръгна!
- Какво стана? Не поговорихте ли?
- Нямам желание да говоря с нея! Нито тя ме харесва, нито аз нея!
- Добре, но какъв е проблема? Скарани ли сте за нещо?
- Няма нищо, лелю! Просто не ми се говори с нея! Моля те остави ме!
- Добре! Както кажеш!
Излезе от стаята ми. Ох, лелю. Как да ти кажа, че дъщеря ти може да бъде замесена с "убийството" на Руджеро?
„Валентина”
Как може да е толкова трудно да се спреятеля с този човек? Защо не иска да бъде близка с мен? Какво съм ѝ направила? Бях в хола и чух на вратата да се звъни. Прислужницата отвори вратата и пред нея се криеше едно много сладко момче. Отидох до него.
- Аманда аз ще се оправя!
Изпратих, Аманда и останах сама със сладура до мен. Защо ли е тук?
- Здравейте! Кого търсите?
- Карол Севиля! Тя тук ли е?
Ама той сериозно ли търси братовчедка ми?
- Да, тук е! Защо я търсите?
- Трябва да говоря с нея! Може ли да я извикате?
- Разбира се!
Щях да я извикам, но тя се появи слизайки по стълбите.
- Ето я!
„Карол”
Отидох да си сипя вода и на вратата видях братовчедка си и Агус??? Той пък какво прави тук? И най важното, как ме е намерил??? Отидох при тях.
- Агустин? Какво правиш тук?
- Трябва да поговорим!
YOU ARE READING
Never forget me
Teen FictionТе бяха щастливи. Но изведнъж всичко се преобърна за тях. Той бе обвинен в убийство и влезе в затвора,а тя.....тя бе срината. Стана друг човек. Носеше тъмни дрехи и косата ѝ беше черна с лилави кичури. Без него сякаш тя не беше на този свят, а някъд...