Never forget me

Part 4 - „Валентина"

„Карол"

Вече две седмици живея при леля ми Шарън и мисля, че ставаме все по близки. Не знам, но откакто живея при нея се чувствам много по добре. Сега бях в стаята си и учех за един изпит, докато някой не отвори вратата.

- Г-це Карол?!

- Кажи, Аманда!

- Леля ви Шарън ви вика долу! - слязох долу и видях леля ми седнала на дивана.

- Шарън?! Какво има?!

- Карол, ела седни! - седнах на дивана до нея.- Валентина ще дойде днес! - чакай малко... Валентина??? Братовчедка ми Валентина???

- Валентина?! Но защо ще идва?!

- Вчера говорих с нея и тя каза, че ще дойде  ме види, но не съм ѝ казвала, че ти си тук, за да бъде изненада! Но ти май не се радваш!

- Не, че не се радвам... просто.., не съм се виждала с Валентина от толкова време, а бяхме толкова близки и сега като се видим ще ми е толкова странно, та дори ние може да се разминем по улицата и да не се познаем!

- Разбирам те! Щом се видите ще разберете колко сте си липсвали и няма да може да се разделите повече! - усмихна ми се - А сега отивай да учиш! - качих се горе и продължих да уча. Обещах си, че докато Руджеро не излезе от затвора и не се разбере какво е станало с него, няма да имам доверие на никого, защото може всеки един независимо дали е мой роднина или приятел, да бъде заменен в това и да ми иска лошото, ако изобщо аз имам нещо общо с това. Но може би имам малко доверие на Шарън???!

„Валентина"

Кацнах на летището в Буенос Айрес и сега пътувам към именито. Малко ми е странно! Имам чувството, че като отида ще се случи нещо, но какво?!  Вече бяхме пред имението, последно тук бях преди два месеца, за да видя майка ми! Всичко толкова ми липсва, хубавото, е че всичко вече свърши!... Звъннах на звънеца и изчаках някой да ми отвори.

- Г-це Валентина! - отвори ми Аманда.

- Здравей, Аманда! - усмихнах се и внесох куфарите си вътре.

- Вале, защо не ми звънна когато пристигна, за са изпратя шофюра да те вземе?!

- Няма, проблем майко, спокойно! Много ми липсваше! - прегърнах я.

- И ти на мен, миличка! Имам една изненада за теб! Аманда повикай Карол долу!

- Добре, г-жо!

- Но какво прави тя тук?! - преди да се усетя, тя вече слизаше по стълбите.

„Карол”

- Здравей, Валентина!

- Здравей, Карол?! Не мога да те позная!

- И не е нужно!

- Аз ще ви оставя да си поговорите! - Шарън се качи горе.

- Какво те реши да изглеждаш по този начин?!

- Не искам да говоря затова!

- Добре, разбирам те не ти е ден, но само това ли ще ми кажеш?! Няма ли едно "радвам се да те видя" или друго например?!

- Виж, не съм по тези мили неща, така, че свиквай, защото не съм онова мило момиченце, което ти сигурно не помниш!

- Не мога да те позная! Приличаш на чудовище, не само отвън, а и отвътре! Това не е моята братовчедка, която познавам!

- Не сме се виждали от десет години! За какво познаване говориш?! Не знаеш нищо за мен! Не можеш да си представиш какво съм преживяла! Не си се питала какво правя, как съм! За тези десет години не дойде вкъщи да ме видиш, да си поговорим!  Да ти споделя това, което ме мъчи!...Знаех, си че няма да е хубаво да те видя! - качих се в моята стая и отидох на терасата. Дали не прекалих малко?! Но, ако тя знаеше през какво съм минала нямаше да ме нарича чудовище, но пък и тя е права аз наистина съм чудовище!

***

Здравейте, как сте?! Ето я и следващата глава! Трябваше да я кача много по рано, но не намерих време! Та..как е? Харесва ли ви? Чакам мненията ви! Чао!💘