Never forget me

Part 5 -„Нямам нужда от ничие внимание!"

„Валентина”

Как може момиче като нея да се държи по този начин? Не ѝ приляга. Не мога да разбера какво толкова е станало, че да се държи и изглежда така?

- Вале?!

Майка ми дойде при мен.

- Да, майко!

- Къде е Карол?!

- Наругаме и се качи горе! Не я разбирам! Как може да се държи по този начин?!

- Не ѝ се сърди! Преживяла е много и е трудно да го превъзмогне! Опитай се да я разбереш! Бъди мила с нея и тя ще свъкне с теб, и ще се сближите!

- Добре, не знам какво точно ѝ се е случило, но ще се опитам да бъда добре с нея!

- Точно така!

Оставих майка ми в хола и се качих при Карол.

„Карол”

Бях на терасата и размишлявах докато не чух някой да влиза.

- Карол, аз съм! Може ли да поговорим!

- Не ми се говори!

Отвърнах ѝ студено.

- Виж, не знам какво точно ти се е случило, но искам да ти помогна, затова искам да поговорим!

Обърнах се към нея и ѝ казах.

- Нямам нужда от нечие внимание! Най вече от човек, който ме мисли за чудовище!

- Извинявай затова, казах го в инстинкта си, не го мислех! Моля те да поговорим!

Не се предавай Карол! Не можеш да я доближише до себе си! Не можеш да ѝ вярваш!

- Казах ти, че не искам никакво внимание!

- Как искаш да съм добра с теб като не ми позволяваш?!

- Не искам да си добра с мен, ясно?! Не ми трябва никой! Сега излезе от стаята ми!

Тя си тръгна с насълзени очи. Съжалявам, Валентина, но не мога да ти вярвам!  Седнах на леглото и си спомних когато бяхме малки.

„Рестроспекция- 4 Юли 2008г.”

- Няма да ме хванеш, няма да ме хванеш!

Повтаряше малкото момиченце с кестенява коса оформена в красива плитка, облечено с бяла рокличка. Тичаше в зелената градина на леля си заедно с братовчедка си, момиченце с пусната руса коса, облечено със синя рокличка. Обикаляха градината и си играеха на гоненица. Докато не се появи една жена. Беше с висок кок облечена с риза и пола, оформяща талията ѝ.

- Хайде, деца има корабийки и топъл шоколад!

Това беше майката на по голямото момиченце. Децата се затичаха към имението...

„Край на рестроспекцията”

Колко близки бяхме тогава! Но сега няма да ѝ дам да се сближи с мен. Нямам доверие на никой, докато Руджеро не излезе от затвора и не разкаже всичко свързано с "убийството", което уж е извършил.

„Агустин”

Бях вкъщи и се опитвах да се свържа с Карол, но не ми отговаряше. На вратата се звънна и отидох да отворя.

- Каролина?! Какво правиш тук?!

- Здравей, Агус!

Влезе най нахално.

- Дойдох да те видя, защото ми домъчня за теб!

Прегърна ме и се опита да ме целуне, но аз се отръпнах.

- Казах ти, че между нах всичко свърши! Сега си върви!

- О, стига Агуси! Знам, че поне малко ти липсвам!

- Не сега си тръгвай, защото имам работа!

- Сигурно, отиваш при Карол!

- Не те бърка!

- Добре, но знай, че си само мой и няма да те дам на никой!

- Не съм твой и никога няма да бъда! Сега се махай, Каролина и не идвай повече тук!

Изгоних я от къщата си и тръгнах към къщата на Карол. Няма да а оставя докато не ми прости за онази целувка, а и не съм я виждал от толкова време не е идвала на училище и започвам да се притеснявам за нея.

„Каролина”

Добре, Агус! Не ме искаш сега, но аз ще си те върна. Няма да оставя на онази да те открадне от мен. Изчакай Карол, след като Руджеро излезе от затвора отмъщението ми ще се задейства. Ще си платиш затова, че целуна любимия ми!

А/Б

Хей, ето я и следващата глава. Забавих се с нея, но имам оправдание 😉.  Поправих цялата история и ще е хубаво, ако я прочетете отново тъй като промених някои неща. Главата не се получи кой знае какво, но интересните неща се случват след като Руджеро излезе от затвора, точно поради тази причина ще забързя нещата с още една година, иначе ще се отчаяте да четете историята докато не дойде интересната част. А сега очаквам мненията ви!😻 Чао!😘