Red Roses[Yoonseok]

The Second Rose

Защо винаги помним несподелената любов?
Никой не може да ни отговори,нали?

Случва се винаги така, когато поискаме някой да ни обича.

Още не мога да си те изкарам от съзнанието си и е някак адски трудно и неуловимо е това,което опитвам да направя.

В пощенската кутия на вратата ми отново имаше една роза, същата като вчеращната.
Седеше отново така небрежно, но този път листчето беше забито в бодлите и.

Точно така, ти беше оставил бодлите на тази роза, защото съм сигурен, че не си ги купувал.
Прекалено дълго време те харесвах, Хосок, че да не знам, че отглеждаш рози.

Но естествено, тогава не познавах цвета на душата си.
Не бях запознат с нищо относно това, не знаех какво изобщо става.

Мислех си, че е някое момиче, което много ме харесва.

Имах ужасен ден.

Подиграваха ми се отново в университета, а аз нямаше какво да сторя, за да ги спра.

Успях да те видя, но не по хубавият начин, по който исках да те видя.
В работата си бях паднал и счупил няколко чиний, докато ти сервирах, а ти стана и ми помогна.

Естествено, че щеше да станеш и да ми помогнеш, родителите ти все пак ти бяха дали хубаво възпитание.

Взех и тази роза.

Прибрах се в дома си, като внимавах да не се обода на острите бодли, които сякаш бяха оставени нарочно, че да пробият плътта ми и да потече кръв от мен.

Седнах внимателно на дивана в хола, като издърпах листчето от бодлите,оставяйки розата на масата. 

"Червеният цвят е създаден за нас, оцени го."