Red Roses[Yoonseok]

The Fifth Rose

Червената любов е вид любов, която ще надживее дори унищожението на Земята.

Както винаги, символизираме червеното от негативната му страна с агресия, война, мъст, унищожение...

Но никой не гледаше положителната, Хоби.

Негативната страна на нашата любов беше, че тя не бе споделена.
Поне така си мислехме.
Двамата седяхме и си мислихме, че другият не ни обича.

Ти, докато всеки ден малко по малко губеше живота си, седеше и ме мислеше.
Но аз бях прекалено страхлив, че да се изправя пред теб и да ти кажа колко много те обичам.

Днес ти не беше в университета.
Нито те видях по улиците.
Нямаше нито Чонгкук нито Джин.
Нямаше никого.

Хоби, добре ли си?

Единствено можех да се надявам, че си добре и не се даваш Хоби.

Единствено можех да се моля ти да си просто болен, макар че такова внезапно изчезване ти никога не правеше.

Седях и чистих физкултурния салон, докато сълзите бавно се стичаха от очите ми.
Къде беше?Защо те нямаше?Искам да виждам усмивката ти.Макар и отдалече.
Дори по коридора.

Щом наказанието ми свърши, а именнно да изчистя целият салон, трябваше да се прибирам.
Излязох от малката стаичка и се запътих страхливо към вратата, готов да заключа след себе си.
В тъмнината успях да зърна поредната роза, да я повдигна и да прочета поредната бележка.

"Бавно по бавно червеният цвят напуска душата му.Събери смелост и отиди при него."

Това и щях да направя.