Red Roses[Yoonseok]

The Third Rose

Червената роза е пълна с тайни.

Червената роза може да крие сълзи.

Червената роза може да говори, не с теб, а с душата ти.

Червеният цвят беше моят цвят.

Беше твоят цвят.

Беше нашият цвят.

Днес, докато бях на работа, ти отново седеше там.
Аз все още не знаех, че ме обичаш.
Не го и предполагах, то си беше и смешно.

Как Хосок ще ме обича?
Как този Хосок, който помагаше на всички, точно мен ще обича?

Ние за същият Хосок ли говорим?

Седях с Джимин в парка.
Цял ден бях с него след работа, вероятно си ни срещнал.

Срещнал си усмивката ми с него, видял си как се смея с глас.

Но кой не би се смял с глас на неговите шеги?

Джимин галеше бузите му, целуваше челото ми, караше ме да те забравя.

Поне за малко.

Поне за миг.

Същата вечер щом се прибрах, розата, която бе оставил беше с половин листенца.

Другата половина бяха окапали или най-вероятно скъсани умишлено.
Разпръснати пред дома ми

Бавно поех цветът в ръцете си и навлязох в дома си, след което взех листчето както винаги и поставих розата във вазата при другите.

Не съзнавах колко съм те наранил с това, че бях с Джимин.

Но Хоби, как се очаква да знам точно по това време на живота ми, че ти си ме обичал?

Прочетох го, както винаги.

"Половината листенца бях аз.Не трябва да пренебрегваш цвета на душата си...Нито мен."

~~~~~~~~~~~
Ако някой не е схванал, ще му обясня.