Red Roses[Yoonseok]

The Fourth Rose

Червеното е толкова дълбок и тежък цвят.
Някак си може да те успокои за момент, а в следващият да те разплаче.

Червеното не е за всеки и ние го знаехме.

Обичан и обожаван от едни,мразен от други,червеният цвят насочва вниманието към себе си и създава особени чувства в съзнанието на този, който го наблюдава.

Независимо дали го харесват или не, нашият цвят предизвиква силна емоция-добра или лоша.

Поредният ден в университета.Отидох спокойно до шкафчето си с учебници, докато ти минаваше през коридорите.

Прекрасната ти усмивка, черните ти коси, дълбокият ти поглед.

Сменил си цвета на косата си, така ли Хоби?

Не можех да се спра.
Винаги щом минаваше по този коридор с твоите приятели, аз се вглеждах в теб.
Нямаше начин това да се спре, нямаше начин изкушението помежду ни да се спре.

Момичетата гледаха теб, Джин и твоят приятел- Чонгкук.

Приятел, който беше повече от това.

Но не, ти не бе за мен.Нито аз за теб.

Побързах да отворя тъмно сивото на цвят шкафче, което беше пълно с учебници и канцеларски принадлежности.

Вътре имаше пак от онези рози.
Червени, дълбоки, пресни, пълни с обич.

Тогава все още мислех, че е някое момиче от училище, което ме е преследвало достатъчно дълго, че да знае и паролата на шкафчето ми.

Листчето беше с друг цвят, червен.

Думите ти бяха отново трудно разбираеми.

"Колкото и да се искаме, това трябва да спре.Независимо колко ме гледаш.Трябва да си готов.
Готов, да ме приемеш."