Red Roses[Yoonseok]

The Last Rose

Някои оценяваме това, което имаме, щом го получим.
Други щом го загубим, а трети не го оценяваме.

Чонг Хосок.
Ти беше красив.Прекалено красив.
Нежното ти личице, прекрасните ти черти.
Извивките в тялото ти.
Всичко беше прекрасно.

Аз те оцених щом те имах.
Обичам те с цялото си сърце, трудно е да се откажа.
Три месеца изминаха след нашата раздяла.

Леглото беше студено, ръцете ти ги нямаше около мен.
Сутрин целувките по челото, вечер прегръдките през кръста.

Но ти беше все с тази усмивка на лице, Хоби.
В университета успешно те срещах.
Малко се притесних за вида ти.
Бледо лице, нямаше тази топлота в очите ти.

Знам, че и аз ти липсвах.
Знам, че искаше да хванеш ръката ми и да не я пуснеш.
Знам, че ти беше болен, но не ми каза.

Подминах те.
Не те погледнах, нямах тази сила, нямах това право.
Нека си щастлив с Чонгкук в последните си моменти.

Червеното е цветът на войната, отмъщението, опасността.
Както преди казах.

Ние всички носим една роза в сърцето си.
Тя расте в нас.
От малко семенце тя се превръща в пъпка.

По-късен етап, розата разцъфва в нашите сърца и от пъпката се появява прекрасен цвят-цветът на живота ни.

Последната роза, която получих, знам че не беше от теб.
Заръчал си да я поставят пред дома ми.

Тя не беше червена.
Нито беше жълта.
Нито пък друг цвят.
Тя беше бяла.

Тогава си казах"О,стига.Сега си играят с мен и чувствата ми".

Винаги съм бил толкова импулсивен.
Такъв ме обичаше.

Издърпах листчето на бързо, прочитайки го.

"Вече е бял.Цветът в душата му избледняваше.
Хосок вече не е тук."

С тези думи, всичко приключи.

Обичам те, Хоби.
..
.
.
~~~~~~~~~~~
Свършиии.
Толкова зле написано, ама ще прощавате.
Обичам юнсок и не мога да живея без тях, така че скоро ще имам нова юнсок история.
Обичам ви.
Не плачете много, съкратих нещата, за да не ревете.