Yin & Yang | Fire & Water

◁8▷

- Ронджун, сигурен ли си в това? - попита Джисънг на другия ден.

Тъмнокосия поклати глава и го погледна.

- Ако трябва да съм честен, уплашен съм до смърт.

Ронджун му бе разказал за разговора си с Лукас и как той го бе пратил на Земята. Имаше още два дни на разположение, а по-лошото беше, че не знаеше дали изобщо ще се върне някога тук.

На вратата се почука и Джемин влезе, леко несигурен.

- Аз ще ви оставям - обади се Джисънг и побърза да излезе.

Джемин се приближи към по-дребното момче.

- Как си? - той го погали по лицето.

- Не знам. Странно.

Ронджун направи крачка към него и хвана блузата му, надигайки се леко на пръсти. Докосна устните му със своите и затвори очи, напълно опиянен от вкуса им.

Джемин сложи ръце на кръста му, притискайки го към себе си.

- Знаеш ли - каза задъхано Ронджун, - никога не сме стигали по-далеч от това.

- Какво искаш да кажеш?

- Да го направим, Джемин-а.

Лицето на Нана почервеня, когато той разбра какво има предвид другото момче.

- Сигурен ли си?

Ронджун потърка нос в неговия и кимна бавно. Отново откри устните му и този път го целуна страстно.

Ръцете на Джемин се плъзнаха надолу и обхванаха задника му, притискайки долната част на тялото му към своята. Ронджун измърка сладко в устата му, пращайки вибрации по цялото му тяло.

- Наистина ли искаш да го направим? - Нана прекъсна целувката им.

- Прави каквото искаш с мен - отвърна Ронджун с натежал от желание глас.

Джемин кимна и хвана устните му в капана си. Бързо задълбочи целувката, захапа долната му устна и я дръпна напред, навлизайки с език в устата му. Ронджун вплете пръсти в косата му, притискайки главата му към себе си.

Езиците им се срещнаха и Ронджун изстена при сблъсъка, радвайки се, че Нана го придържаше.

Тъмнокосият изстена звучно, когато Джемин извади езика му навън и задвижи устните си по него. По-високото момче смъкна ръцете си още надолу, прокарвайки ги по вътрешната част на бедрата му. Ронджун разбра намека му и скочи леко, увивайки крака около кръста му.