Yin & Yang | Fire & Water

◁68▷

- Е, сладурчета? Решихте ли? - Джехьон скръсти ръце, оглеждайки ги.

Джено пристъпи напред.

- Аз ще остана.

Демонът се усмихна накриво.

- Много добре. Дойонг, ако обичаш - той направи знак на по-дребното момче да отключи килията.

Дойонг кимна и се зае с катинара на решетката.

- Само че имам едно условие - каза Джено.

- Не мисля, че си в положение да поставяш условия - повдигна вежда заинтригувано. - Все пак кажи.

- Ще ги пуснеш да си тръгнат без да им пречиш. Без чудовища, без капани.

- Добре - съгласи се демона. - Мисля, че е честно. Даже, ще те оставя да ги придружиш до мястото, където се срещнахме.

- Дадено.

Дойонг отключи и вратата се отвори. Сетне той направи същото и с другата килия и Джемин побърза да влезе при Донгхюк, докато Джено стискаше ръката на Ронджун.

- Хюк? - той го разтресе леко. Момчето беше голо до кръста и съдейки по тъмните петна по кожата му, имаше доста рани. - Хюк, отвори очи, хайде.

Рижавото момче леко помръдна и надигна глава.

- Нана... - успя да каже. Устните му бяха сухи и напукани.

- Да си вървим у дома, м? - Джемин оправи кичурите коса на челото му и се усмихна леко.

- Марк... К-къде е Марк? - попита тихо Донгхюк и се огледа плахо.

- Марк те чака у дома. Искаш ли да отидем при него?

Хечан кимна.

- Хайде, трябва да станеш - Джемин му помогна да се изправи, но краката му трепереха и се подкосиха. Високото момче го хвана преди да падне и лицата им се оказаха на милиметри едно от друго.

Донгхюк замаяно тръсна глава и вдигна мътните си очи към него. Леко хвана яката на дрехата му и го дръпна към себе си, унищожавайки и последното разстояние помежду им.

Устните им се докоснаха. Джемин знаеше какво се опитва да направи той. Искаше да вземе малка част от силите му, тъй като бяха подобни на тези на Марк. Точно както Ронджун бе помогнал на Минхюнг, така и той щеше да помогне на Хечан.

Отделиха се и Донгхюк вече успя да си стъпи на краката.

- Б-благодаря ти - смутолеви той.