Yin & Yang | Fire & Water

◁74▷

Джено се размърда и отвори бавно очи. Главата му щеше да се пръсне и той с мъка се изправи. Ръцете му лепнеха и той отвори и затвори юмруци няколко пъти. Седна с кръстосани крака и се огледа. Беше в същата килия, в която държаха Донгхюк.

Е, имаше напредък. Поне не беше вързан. Разтри китките си, които му смъдяха леко. Цялото лице го болеше и не смееше да погледне надолу към торса си. Горната му дреха отдавна бе паднала, разкъсана и окървавена, и сега бе гол, което всъщност не беше зле. Раните му имаха нужда от въздух, а не от излишен плат.

В главата му изникна образа на Ронджун. Трябваше някак да го предупреди, да направи нещо. Не биваше да допуска той да идва тук, иначе това щеше да е краят на всичко.

Мамка му!

Но какво можеше да направи? Искаше да го защити повече от всичко, дори ако това означаваше да остане тук.

Трябваше да измисли нещо.

***

Ронджун се събуди много рано от силно главоболие и се изправи рязко. Погледна към Джемин, който спеше спокойно до него и хвана главата си с две ръце.

Опита да се изправи, но се замая и загуби равновесие, падайки на пода. Удари гърба си в леглото и изохка силно. Болката беше адски силна. Имаше усещането, че някой ровичка в съзнанието му и простена от силната болка.

Джемин се размърда в леглото и бавно отвори очи.

- Ронджун? - обади се той и се надигна, поглеждайки към него.

Ронджун седеше до леглото със свити към гърдите крака и хванал здраво главата си.

- Ронджун! - Джемин побърза да стане и застана пред него. - Какво ти е? Ронджун?!

- Б-боли ме...

Ронджун стискаше силно очи, опитвайки да изгони натрапника от главата си. Болката раздираше цялото му му същество и той заплака.

- Ронджун, погледни ме! - Джемин го разтърси.

- М-много ме боли... - изстена той и се замята в ръцете му.

Някъде дълбоко в съзнанието си чу познат глас.

Ронджун! Аз съм, спри да се бориш, моля те!

Той разпозна гласа на Джено.

Джено? Добре ли си?! Аз...