Yin & Yang | Fire & Water

◁69▷

Донгхюк бе почнал да трепери, затова Джемин го свали от гърба си.

- Студено ли ти е? - попита той.

Момчето кимна. Нана откопча наметалото си и го свали, намятайки го върху Хечан.

- Сега вече трябва да се оправи - каза той и се усмихна.

- Благодаря - Донгхюк се сгуши в дрехата.

- Предлагам да починем малко - обади се Ронджун, който до сега не бе обелил и думичка.

Джемин кимна.

Ронджун смъкна раницата си, сядайки на земята. Нещата вътре бяха изпочупени, но сандвича, който му бе останал, беше наред, с изключение на това че бе малко смачкан. Той го разопакова и го даде на Донгхюк.

- Какво? - попита объркано той.

- Трябва да хапнеш - Ронджун натика сандвича в ръката му.

- Ами ти?

- Аз съм добре, моля те, не се притеснявай.

Донгхюк кимна и отхапа от сандвича. Джемин извади манерката си с вода, само че тя бе спукана.

- Мамка му - изруга той и я хвърли настрани.

Беше изнервен до краен предел. Ронджун никога не го бе виждал такъв.

От една страна му бе обиден заради шамара, но от друга му благодареше, защото това му помогна да дойде на себе си.

Ронджун порови из раницата си, вадейки своята манерка.

- Моята е здрава - той протегна ръка към Джемин, който несигурно взе шишето.

- Благодаря.

Ронджун погледна към Донгхюк. Приятелят му изглеждаше ужасно. Лицето му бе подпухнало, устната - сцепена на две места, скулата - посинена, едното око - подуто. Не искаше да мисли за раните по тялото му. Беше слаб и ако се бяха забавили още малко, сигурно щеше да...

Той тръсна глава.

В този момент взе решение.

Щеше да заключи всичките си чувства дълбоко в душата си. Страх, болка... Дори любов.

Единствената му цел сега беше да върне Джено при себе си. Нямаше да издържи дълго без него. Съдейки по това, което се случи на Марк и Хюк, когато ги разделиха, те двамата...

Не искаше да мисли. Не искаше да чувства. Не искаше нищо.

Той се изправи и взе раницата си.