Yin & Yang | Fire & Water

◁84▷

Нана отново дремеше във фотьойла, а Джено бе отишъл да донесе нещо за закуска. Бяха минали няколко дни, но Ронджун категорично отказваше да излезе от стаята или да пусне някой от тях навън. Двамата използваха времето, когато дребното момче спеше, за да излизат за малко от стаята. Ако Ронджун се събудеше и видеше, че един от двамата го няма, веднага започваше да плаче. Беше се превърнал в малко дете, за което трябваше да се грижат.
Постепенно спряха да говорят по въпроса за плановете на Джено да замине и нещата се успокоиха.

Джено влезе в стаята и видя спящия Нана. Остави подноса на бюрото и приклекна пред него, милвайки леко лицето му. Изглежда, високото момче се стресна, защото рязко отвори очи.

- Спокойно - каза Джено и се усмихна леко.

- Ти ли си? - той се успокои и разтърка очи.

- Върви да поспиш. Не си спал нормално от близо седмица, хайде.

- Не - той поклати глава. - Ако Ронджун се събуди и види, че ме няма...

- Аз ще се оправя с Ронджун - настоя Джено. - Иди да си починеш.

Джемин разбра, че дори да спори с него, няма да спечели, затова кимна.

- Добре.

Той се изправи, но краката му не го издържаха и щеше да падне, ако не бяха здравите ръце на Джено.

- Добре ли си? - притесни се той.

- Добре съм, просто... Малко ми се замая главата - той му отправи слаба усмивка.

- Искаш ли да ти помогна да стигнеш до стаята си?

- Не. Ще се оправя, благодаря.

Джемин го целуна по бузата и се освободи от ръцете му, сетне излезе с бавни стъпки.

Джено се тревожеше за него. Веднага след като се събуди, Джемин бе започнал да се грижи за Ронджун и не обръщаше никакво внимание на собственото си здраве, а Джено не одобряваше това.

Нана също трябваше да мисли малко и за себе си. Последните дни бе стоял неотлъчно до Ронджун и дори не се беше хранил нормално. Беше ясно, че ще се чувства зле.

Джено седна до леглото на Ронджун и го погледа за няколко секунди.

- Какво се случва в главата ти, Хуанг? - попита тихо той. - От какво толкова се страхуваш?

Джемин реши да се поразходи малко, вместо да отиде в стаята си. Свежият въздух щеше малко да опресни главата му и да го ободри.