Дълбоко в дебрите

Първа глава

Балната зала беше най-красивото нещо, което някога бях виждала. Подът от черен мрамор беше като огледало, колоните бяха увити в бели и сребърни ленти, високите прозорци откриваха прекрасна гледка към градината на двореца. Музика от арфа и флейта нежно се виеше около мен, приканваше ме да затанцувам. Из въздуха се рееха малки кълба бяла светлина и ръсеха нежен сребърен прашец върху ни.

Вдигнах ръце нагоре, омаяна от миговете на искрено щастие и се завъртях веднъж, два пъти, три пъти, докато нечии ръце не докоснаха до мен. Усмивката ми загасна и аз осъзнах, че не съм сама.

Балната зала беше пълна с елфи - красиви, нежни, изящни същества. Лицата им бяха покрити от бели маски и не изразяваха никаква емоция, а очите им ... Очите им бяха впити в мен неодобрително. Някои пиеха от дълги чаши с вино, други с шампанско. Но отвращението и нежеланието им се стелеше около мен, притискаше ме като в клетка.

Всеки един миг беше агония.

Не можех да дишам. Опитах се да събера разбития си на пух и прах самоконтрол, да си придам безизразно изражение, но като че ли не заблудих никого. Стъпките ми шумно отекваха под мен, докато в гърдите ми се виеше паника и отхвърляне.

Никога нямаше да принадлежа към тях. Не и наистина.

Безпомощно затърсих с поглед из тълпата някого, към когото да се обърна. Исках само един миг, за да се успокоя, но вратата беше толкова далеч, че нямаше никакъв шанс да я достигна. Притиснах безпомощно ръце към гърдите си.

Виждах как всички ме следят, чакат да сбъркам някъде. Имах чувството, че всички онези часове на подготовка няма да ми помогнат срещу неодобрението на Висшите.

Дъхът заседна в гърлото ми.

Очите ми шареха бясно из тълпата, търсеха познато лице. Молбите ми до всички богове - елфически, човешки, най-сетне бяха чути, когато през тълпата бавно тръгна към мен фигура. Дългото, издължено тяло означаваше, че е елф.

Облекчението заля всяка моя кост, когато осъзнах, че аз познавам този елф. Познавах това тяло, начина, по който се движи, жестовете му. Макар лицето му да бе покрито с черна маска, нямаше съмнение, че бих го последвала навсякъде.

С треперещи колена наблюдавах как елфът рязко сменя посоката си и се насочва към единият балкон. Събрах последните си капки самообладание и го последвах, поправяйки си път между тълпата. Беше трудно - ефирната пола на роклята ми не спираше да ми пречи, но когато най-сетне се озовах на балкона, въздъхнах с облекчение.