Дълбоко в дебрите

Единайста глава

- Нямаш ли милост? - проплаках.

Няколко дни по-късно Елион беше цъфнал на вратата ми и беше прекъснал блаженото ми излежаване до късно. Явно пак възобновявахме тренировките.

- Не и към теб.

Вдигнах вежди невярващо. Беше ме накарал да обиколим целия дворец два пъти - и то пред погледите на всичките симпатични стражи, които се чудеха какво съм направила на капита им, за да заслужа това. Сега мускулите ми ме умоляваха да спра, а аз умолявах него.

- Каквото и да съм ти направила, не мисля, че заслужавам такова наказание - изправих се най-сетне аз.

Елион само се подсмихна.

- Хайде, приготвил съм ти нещо забавно за днес.

Присвих очи към него, пълна с недоверие. Нещо забавно? Сигурно щеше да ме провеси от тавана с вериги и да ме накара да правя коремни преси от тази поза. И въпреки всичко в мен гореше някакъв странен ентусиазъм.

- Нали искаше да се научиш да боравиш с меч? - усмихна ми се Елион.

Бях леко объркана от странния, нов, внимателен Елион, който ме вадеше от леглото, оставяше ме да спра, когато не исках да продължа и се грижеше вниманието ми да е постоянно заето. Бранън пък си беше останал същият - само ми даваше повече домашни. А аз упорито се хвърлях в изучаването на елфическата история и обичаи, защото осъзнавах, че това ще ми потрябва някой ден.

И че този ден щеше да дойде по-скоро от желаното.

Последвах Елион обратно в салона, където той измъкна с приятен звън две красиви шпаги с притъпени върхове.

Металът беше хладен до топлата ми длан и сякаш жужеше. Размахах бавно оръжието във въздуха и се засмях, когато до ушите ми достигна онзи специфичен звук, който можеше да бъден издаден само така.

- Това е нещо сериозно - смъмри ме Елион, който се беше оказал рязко до мен.

Вдигнах вежди към него, недоволна, че ми разваля забавлението.

- Ще започнем с по-простичките неща. Ходила ли си на фехтовка?

Поклати глава.

- Не, но съм гледала ,,Игра на тронове".

Елион се смръщи неразбиращо. Разхилих се.

Само трийсет минути по-късно не ми беше до смях. Задникът ме болеше, защото бях паднала толкова много пъти на него, че бях убедена, че ще ми останат синки. Изправих се за пореден път и насочих шпагата към Елион.