Дълбоко в дебрите

Пета глава

Оказа се, че всъщност губех много. Като например пътя наобратно.

Бях слязла надолу по стълбите и бях завила наляво, което може би беше първата ми грешка. Защото, както се оказа, пътят към замъка не е един. И ако не бях завила наляво, малко по-късно можех да завия надясно или още веднъж наляво. Но във всички случаи бях избързала.

После се бях залутала из малките коридори, отново обърквайки се до такава степен, че дори не забелязах как подминах не едно, а цели две стълбища за надолу (освен това, по което вече бях слязла). Така се озовах от източното крило в западното за отрицателно време.

Можех да спра до там, но коридорите по никакъв начин не даваха знак, че съм далеч от безопасните си покои, затова си помислих, че може би не съм се отдалечила чак толкова и затова се опитах да се върна назад.

Е, да, ама не ставаше така. Бях свърнала няколко пъти в различни посоки, а коридорите сякаш се множаха, за да ме объркат.  Няколко пъти бях на прага да се разплача, да седна и да се откажа, но само мисълта, че може никога да не ме намерят ме караше да продължа.

Накрая стигнах до една просто дървена врата, зад която се чуваха различни звуци от удар. Сърцето ми заблъска. Не, това не беше кухнята.

Но можех поне да помоля някого да ме заведе.

Предпазливо натиснах дръжката и леко надникнах. Ченето ми трябва да беше паднало.

Това, което в първия момент бях решила, че може да е някаква зала със съвещание, наистина се оказа зала. Стени и под от тъмно дърво, малки прозорците високо горе. И черни дюшеци за омекотяване, лостове за катерене, вериги и въжета, спускащи се от тавана, трамплин в единия ъгъл, пейки по протежение на едната страна, различни видове оръжия - от лък и стрели, през мечове, ножове, кинжали, та чак до жезли с обковани в желязо върхове.

А насред всичко това четири-пет потни тела се движеха с такава скорост, такова изящество и показваха такива мускули, че нямаше как да не зяпна.

В захлас наблюдавах как най-близките до мен елфи се обикалят съсредоточено, държейки по два метра дървени прътове. Единият беше с дълга коса, вързана на стегнат кок, а другия ...

Елион дори не ме забеляза, докато преценяваше противника си. Не можех да откъсна очи от полуголото му тяло дори и да исках.