Дълбоко в дебрите

Втора глава

Аяс Галаниел нямаше нищо общо с това, което си представях. Беше висок, як и безбожно красив. С дълга руса коса - която вероятно бях наследила от него - и пронизващо сини очи - отново наследени от него - той беше самото въплъщение на воина от приказките. Но умората си личеше в крайчеца на лицето му. Може би поста на владетел не беше за него.

Спрях неуверено на прага на стаята. Нямах представа какво трябваше да направя - да се поклоня, да се обърна и махна, макар да знаех, че е дошъл, за да говори с мен. Накрая избрах най-безболезненото нещо - отидох и седнах пред блюдата с храна срещу него.

- Добро утро - поздравих, а треперенето на гласа издаде неувереността ми.

- Добро утро - отвърна баща ми.

Когато не видях знак, че обмисля да каже още нещо, вдигнах най-близкия капак и топла пара обгърна лицето ми. Въздъхнах доволно и си сипах обилно от яйцата със сирене. После се прехвърлих на бекона и направо ми потекоха лигите, когато видях вафлите с четири вида сладко.

Баща ми си сипа далеч по-скромно купичка с овесени ядки, което определено беше изненадващо. Във високи стъклени чаши сипа вода и на двама ни и с лека усмивка ми подаде моята.

Бавно задъвках, наблюдавайки го с крайчеца на окото си как изяжда храната си. После той самия впи поглед в мен. Далеч не изглеждаше да се чувства неловко - уверено изучи чертите на лицето ми и после косата ми, вързана на чорлава конска опашка.

Изчака ме да приключа окончателно с яденето - нещо, което се постарах да проточа възможно най-дълго не само, заради насладата, но и заради страха какво ще ми каже.

- Много приличаш на майка си - се отрони от устните му.

Изненадано се опулих, после се овладях и вдигнах рамене.

- Тя казва, че приличам на теб. Не знам на кого да вярвам - облизах устни нервно аз.

Аяс облегна ръце на масата и ги скръсти.

- Извинявам се, че не дойдох да говоря с теб по-рано, Ванеса - гласът му беше дълбок и тътнеше. Можех да разбера защо майка ми си беше загубила ума по него толкова.

Вдигнах рамене повторно.

- Прекрасно си изкарах в стаята. Отдавна не ми се беше налагало да си говоря сама - стрелнах го с поглед аз.