Шеста глава

136 13 7
                                    

Бях облечена с клин и туника, която по нищо не наподобяваше спортните тениски, с които си се представях в някой фитнес. Но и тренировката ми не беше дори близо до представите ми за такава. Може би ако си бях взела човек инструктор, нямаше да намразя окончателно всяка една минута, в която Елион стоеше изправен и ме подканваше да направя това и онова движение отново.

- Може ли да спрем? - попитах, облягайки ръце на колената си.

Ако предния ден в Елион беше имало някаква приятна, закачлива нотка на нормалност, то днес не можех да го гледам повече.

- Не - сурово отвърна той и се доближи, скръстил ръце. - Май не сте в добра форма, принцесо.

Стрелнах го с отровен поглед и се изправих, за да мога да го гледам в очите колкото височината ми позволяваше.

- И това го отбелязваш сега? - изимитирах жеста му.

Елион покри внимателно една усмивка. Стиснах устни от раздразнение. Някак не си бях представяла първата ми тренировка като бягане в градината. В един момент не само не можех да дишам, но и краката не ме държаха. А проклетият елф не изглеждаше дори задъхан.

- Отново - заповяда учителя ми.

Измъчено простенах и се обърнах към странното чучело, което Елион беше стоварил пред мен със заповедта да покажа какво умея. Раздразнено замахнах да ударя макета пред мен, но елфа светкавично се стрелна и хвана юмрука ми, преди да е имал съприкосновение с твърдата кожа.

- Не го правиш правилно - поклати глава той.

Пръстите му около китката ми бяха приятно топли и изненадващо нежни.

- Замахваш да удариш с показалеца и средния пръст. Така само ще се нараниш - изцъка недоволно с език Елион.

- Тогава как да го правя? - троснато попитах.

- Свий пръстите така - той внимателно нагласи правилната подредба на пръстите ми в юмрук, - и замахвай с кокалчетата на средния пръст и безименния.

Сведох поглед към дългите му и тънки пръсти, обвиващи моите. После се опитах да преглътна червенината, която напираше да избие по бузите ми. Дръпнах ръката си и я допрях до гърдите.

- Мислех си, че ще ме учиш да боравя с меч или нещо такова - гласът ми издаде смущението ми, въпреки че се опитах да звуча нагло.

Дълбоко в дебритеDonde viven las historias. Descúbrelo ahora