Дълбоко в дебрите

Двадесет и четвърта глава

Ако зависеше от мен, първо щях да мина през стаята и да се изкъпя, вместо да се явя рошава и потна пред баща ми. Но елфът не ми даде време дори да си поема дъх след забързаното изкачване на стълбите, а влетя през вратата и оповести пристигането ми.

Начумерено и колебливо влезнах, очаквайки баща ми да започне с карането от вратата. Майка ми не би губила дори миг, какво остава да ме вика, като можеше сама да дойде и да ми набие шамарите.

Прехапах устни и се спрях в средата на голямата стая. Не знам какво очаквах, но това определено приличаше на кабинет на някой декан от елитен университет, вместо на кралска особа.

От огромните френски прозорци влизаше светлина. Точно под тях имаше огромно бюро, затрупано с папки и листове. Двете стени бяха запълнени с книги от горе до долу и друга бюрокрация. Пресметливо се огледах, чудейки се къде ли държи писмата си. Шкафове виждах само до вратата. Единия зееше широко отворен и ми изглеждаше запълнен с канцеларски материали. Пред бюрото имаше два стола и единият беше вече зает от ...

От изненада онемях. На столът стоеше Камерън и изглеждаше не нервен, но не и спокоен. С мъка забелязах как изглеждаше още по-красив и от преди, можех да го сравня само с някой бог. Елион беше застанал от едната страна на бюрото и гледаше ядосано напосоки. На какво ли беше толкова обиден?

Когато ме видя, капитанът на стражата ме погледна с широко отворени очи и се скова целия. Не разбирах от какво е предизвикана тази промяна.

Притеснена от по-належащи събития, реших да игнорирам странното му държание.

- Викал си ме? - попитах, мъчейки се да изкарам сърдития тинейджър в себе си.

Вместо това прозвучах като затворник, изправен пред гилотината.

- Да, седни - баща ми почти не ме удостои с поглед.

Седнах, както ми беше наредено и метнах поглед към събеседника си. Камерън избягваше погледа ми и се беше вторачил в неизвестна точка. И все пак успях да уловя погледа му и той изглеждаше ... тъжен, почти съкрушен. Тиха въздишка се откъсна от устните му.

Не знаех какво да очаквам вече. Мъмрене, и то пред Камерън? Наказание за него? Санкции? А по-лоши неща? Очите ми се уголемиха, а сърцето ми заблъска силно в гърдите. Ако вината за това беше моя, трябваше да оправя нещата. Задължително! Не можех да позволя нещо да му се случи.