Джон:
Вече се е минало едва 1 час след като се разделихме с Алис и ел-централата гръмна. Вече незнам на кой свят се намирам. Това ли е краят?! Вече незнам дали ще изтърпя още мъка, а аз знам, че това няма да е краят на мъките. Алис ще остане в сърцата ни като добър приятел и няма да я забравим. Тя правеше всичко за нас. Тук аега се опитват да ме успокоят, но не им се получава. Немогат. Тя беше всичко за мен. Неразбирам защо се опитват да ме успокоят. Аз сам виждам, че и те немогат да го преживеят.
Ерика:
Немога! Страх ме е! Всички мислят, че знам на къде карам ама аз всъщност незнам. Страх ме е. Това ли е краят?! Ако е това, радвам се, че бях част от животът на тези прекрасни хора!
Джери:
Товали ще е краят!? Неее! Няма да е това! Не и докато аз не се предам! Ще се боря до последно. Дори и това да ми коства много! Стига да оцелея. Няма да дам да падне и косъм от моите приятели. Единственото нещо, което ме прави слаб е загубата на Алис!
