Стресът

12 0 0
                                    

    Събудих се и незнаех какво е станало. Изправих се и се огледах. "Ол боже господи! Аз съм в болница! " наистина се притесних и се зачудих какво става. Главата много ме болеше. Аз въпреки това станах и тръгнах към вратата на стаята. Тогава аз без да искам бутнах една ваза и я строших. Отворих вратата и се поогледах и се заслужах. Чух някакво затваряне на врата и някакви стъпки. Аз се оплаших да не би да е онова нещо. Забързах и стигнах едни стълби. Качих се по тях и чух отваряне и затваряне на врата. Тогава влезнах в една затънтена стаичка в края на коридора. Седнах до кревата, който беше там. Стаята беше малка и наистина оютна. Когато вече се бях поуспокоила чух някакква кола, погледнах през прозорецът и видях една кола да тръгва от паркинга. Тогава разбрах, че не съм сама. Седях там около 10 минути и чух някакъв телефон да звани. Зване поне три пъти, а аз нямах смелост да вдигна. На четвъртият път вдигнах и тогава чух крещене от другата страна на телефонът. Тогава аз го прекъснах и му казах, че ми трябва помощ. Той ме ислуша и каза, че идва. Аз отново се скрих в стаята и се сгуших в ъгълът. Не след дълго видях някаква кола да пристига. Тогава телефонът звънна, а аз вдигнах. Човекът ми каза, че е отдвън. Аз веднага се стрелнах натам. Той ми каза, че е с кола. Аз се качих при него и тръгнахме.

Last SurvivorsWhere stories live. Discover now