След като разбрах, че съм сам реших да се махна от тази болница. Слизайки към 1 етаж чух силен шум от него. Аз слезнах и влезнах в първата врата, която видях. Там беше нещо като малко офисче, в което докторите седяли и почивали. Видях, че до мивката има ножове. Взех един и излезнах от стаята. Шумът идваше от стаята, в която беше момичето. Аз веднага разбрах, че това е онова нещо и е там. Аз стигнах до вратата и бързо претичах за да не ме види. Излезнах от болницата и започнах да се оглеждам. За мой късмет видях кола. Тръгнах към нея и видях, че вътре са ключовете. Качих се и тръгнах. По едно време видях, че по мен тича един човек. Тогава аз реших да спра, но изведнъж както тичаше по мен, той се подхлъзна и падна. До болницата имаше едно дере и една шахта. Човекът за жалост се старкули надолу в дрето. Пътят минаваше близо до дерето, а пътят беше хлъзгав понеже скоро го бяха мили. Явно днес преди това бетсвтие. Тогава аз се върнах и се опитах да намеря човекът, но той се беше изпарил. Връщах се към колата и видях на пътя един телефон, взех го и се качих и тръгнах на някъде. Изведнъж ми дойде една идея "Защо да не звънна на Били през телефинът на човекът. Започнах да звъня, един, два пъти, три пъти. Никой не вдига. Притесних се. Тогава реших да звънна четвърти път и тогава вдигна някой. Аз започнах да крещя по телефонът, защото си мислих, че е Били. Тогава изведнъж ме прекъсна един нежен глас.
-МОЛЯ ВИ! ЕЛАТЕ В БОЛНИЦАТА! ИСКАМ ПОМОЩ!
Тогава аз бе да се замисля веднага казах, че идвам и затворих. Обърнах колата към болницата и се върнах.
