Бурята отминала и Ерика се събудила от студеното течение. Тя била в Мотел. Огледала се и видяла, че другите ги няма. Тогава тя станала и усетила голяма болка в рамото и ръката. Тя си погледнала ръката и тя била превързана. Отишла пред огледалото и видяла всякакви рани по лицето си. Тя веднага излязла навън и се оглеждала, но не виждала никой. Тогава тя започнала да търси някой и видяла странен човек. Той бил с черна качушка и маска. Тя му викнала, но той избягал в близката гора. Тя слезнала от вторият етаж на Мотела и тръгнала след него. Тогава тя чула стъпки по стълбите. Обърнала се и видяла човекът с качушката да стои на стълбите. Тогава тя тръгнала към него. Той избягал и влезнал в една от стаите. Тя го последвала и влезнала в стаята тогава вратата се затворила зад гърбът на Ерика и тя чула някой да ѝ казва да не мърда, но да се обърне. Тогава тя се обърнала бавно и видяла човекът с качулката. Той държал пистолет към нея и я заплашил, че ако не каже защо го търси ще я гръмне. Ерика била оплашена и започнала да разправя, че помни само, че ѝ се доспало в колата с нейните приятели и заспала след това се събудила тук, и че го е викала за да попита дали знае нещо за това. През това време докато тя го разказвала, тя заеквала. Тогава мъжът ѝ казал да се маха иначе ще я гръмне и избягал. Тогава Ерика започнала да плаче и седнала долу на земята. Докато тя плачела изведнъж някой почукал на вратата. Тя погледнала на там, но заради сълзите и светлината идваща от отвън, тя виждала само един женски сиует. Тя попитала кой е и какво иска, а момичето отговорило:
Момичето:
-Искам само да ти помогна! Няма да те нараня. Може ли да вляза?
Ерика:
-...
Момичето влязло и започнало да ѝ говори:
Момичето:
-Защо плачеш? Аз съм Зоуи. Ти как се казваш? Успокой се и ми кажи.
Ерика не след дълго се успокоила и ѝ казала.
Ерика:
-Ерика. Името ми е Ерика. Плача защото напоследък стават всякакви лоши неща. Исках да попитам един човек за помощ, но той ме заплаши, че ще ме застреля с пистолет.
Зоуи:
-Чакай малко. Как изглеждаше човекът?
Ерика:
-Еми.... Имаше черна качулка и някаква маска не я видях хубаво.
Зоуи:
-Изчакай тук. Есега ще дойда.
Не след дълго Зоуи се появила с някакъв човек. Ерика го погледнала и видяла, че това е същият човек. Тогава тя започнала да се плаши и той ѝ подал ръка и ѝ казал:
Човекът:
-Спокойно! Съжалявам за по-рано. Просто ме стресна така като започна да ме преследваш. Аз се казвам Конар. Прощаваш ли ми?
Ерика:
-Хванала ръката на Конар и му простила. Въпреки, че ѝ било трудно някой да ѝ насочи пистолет към главата и да я заплашва и след това да му прощава.
След това Конар излезнал от стята.
Зоуи:
-Спокойно Ерика. Тук си в безопасност. Във всяка една стая в този мотел има хора. Просто сега е много рано и всеки спи, а относно това как си се озовала тук еми докато си спала сте претърпяли катастрофа за щастие успях да ви намерия и да ви спасим. Ти и твоят приятел.
Ерика:
-Аз и моят приятел ли?
Зоуи:
-Да. Човекът, с който беше в колата.
Ерика:
-Ама ние бяхме трима!!!
Зоуи:
-Така ли? Ние намерихме само теб и твоят приятел.
Ерика:
-Той къде е? Може ли като се събуди да дойде в моята стая?
Зоуи:
-Разбирасе, но сега трябва да се оправиш яла ли си нещо.
Ерика:
-Не.
Зоуи:
-Ела да ядеш тогава.
Така Зоуи завела Ерика да се наяде и да се преоблече с по-чисти дрехи.
Ерика:
-Ааа колко човека сме?
Зоуи:
-Еми в мотела приутяваме само ранените, но сме много. После ще ви заведем във вилата. Там сме доста.
Така Ерика се наяла и Зоуи ѝ помогнала да се преоблече, защото Ерика била с шчупена ръка.
