...

478 10 1
                                    

  Времето беше спряло точно между нощта и приближаващата сутрин и небето изглеждаше като напръскано с розови и жълти нюанси. Тъй като все още беше краят на януари, снегът и мразовития студ нямаха намерение скоро да изчезнат. Това, обаче, не попречи на момичето да се съсредоточи върху задачата си. Облечена с дълго зимно палто, тя опъна тетивата на модерния си лък, вдиша дълбоко и пусна рязко. Стрелата измина няколко метра и се заби право в целта.
- Перфектно. Както винаги. - измърмори мъжът зад нея, който допреди миг само стоеше и наблюдаваше. Тя се извърна към него и свали оръжието.
- Безполезно е.
- Ще видиш, че не е.
- Колко време имаме?
- Не много. Трябва да се връщаме.
  Тя въздъхна дълбоко, след което подаде лъка на личния си телохранител и пое през преспите към собствения си затвор...

Краят на Ада - Момичето с Черни КрилеWhere stories live. Discover now