Краят на Ада - Момичето с Черни Криле

7

- Добре, какво ще правим? - попита Бриана и седна на едно кресло в стаята, която им беше дадена. Ардън й подаде чаша кафе и се настани срещу нея. - Знам, че с Ида се разбрахме да изчакаме няколко дни, но...
- Но не можеш да стоиш на едно място, нали? С мен е същото.
- Какво предлагаш?
- Да си починем и тогава да му мислим по-нататък. - отвърна Ардън, коленичи пред нея и прокара ръце по краката й, от което Бриана изтръпна. Той се усмихна и спря точно на ръба на блузата й. - Е, какво ще кажеш?
- Не.. не мога да ти откажа.
- На това се надявах, миличка. - прошепна гърлено Алфата, след което я вдигна, а тя обви крака около кръста му.
- Към леглото?
- Към леглото.

- Сега по-добре ли си? - попита Дерек и погледна към Ида.
- Не знам как да ти благодаря, наистина. Това значи много за мен.
- Имах възможност да се запозная със сестра си, така че сме квит.
- Сега само трябва да ви съберем заедно.
- И това ще стане. Е, гладна ли си? Мисля да хапна нещо.
- Всъщност, умирам от глад.
- Хайде тогава.
  Двамата отидоха в една от няколкото огромни и ултра модерни кухни на Убежището. Ида отвори хладилника, но Дерек я хвана за ръката и я дръпна назад.
- Седни някъде. Аз ще се погрижа.
- Защо? - попита тя, като с цялото си същество усещаше, че ръката му още е върху нейната.
- Искам да ти покажа какво умея. - отвърна той и се приближи, а дъхът му галеше кожата й.
- Аз... там. На стола. - каза Ида, като преглътна тежко.
- Където желаеш, огън момиче.
  Тя се подчини и седна, и тогава телефонът й звънна. Беше непознат номер. Странно, защото й дадоха апарата тази сутрин...
- Ало?
- Здравей, Ида. Обажда се Елиза от дома на Максуел.
- Здравей. Откъде имаш този номер?
- Изменените си имат своите начини. Слушай, имаш ли новини от сестра си?
- Аз... не. Умирам от притеснение вече.
- За жалост и аз не съм чувала нищо, но мога да ти кажа как е Конър.
- Да, моля те.
- Получи сериозни наранявания и ще спи в продължение на малко повече от седмица. Така Изменените се възстановяват по-бързо. Всичко ще бъде наред.
- Слава богу.
- Къде си? Можеш да дойдем да те вземем.
- Аз... не, благодаря. В безопасност съм. Искам... искам да поскърбя сама.
- Разбирам те, миличка. Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, ние ще дойдем.
- Добре. До скоро.
- До скоро, скъпа.
  Ида остави телефона и погледна към Дерек, който я наблюдаваше напрегнато.
- Търсят те. Максуел.
- Да. Елиза Соул ми се обади. Как са открили номера ми?
- Това е доста лесно, стига да имаш нужните средства. Не се притеснявай, телефонът е напълно непроследим. Няма да те намерят тук.
- Това е добре. - отвърна Ида и въздъхна с облекчение. - Мога ли да те питам нещо друго?
- Разбира се.
- Колко време е нужно на един Изменен да се възстанови след нападение?
- Зависи колко силен е той. Защо?
- Бодигардът ми... бившият ми бодигард е въздушен Изменен с тъмни криле. Елиза ми каза, че ще спи повече от седмица, за да се възстанови по-бързо. Вярно ли е?
  Погледа на Дерек й каза всичко, което трябваше да знае.
- Не е така, нали? Господи...
- Успокой се. Ако действително искат да се върнете, в което съм почти сигурен, значи няма да му направят нищо. Той ти е приятел, нали?
- Да, беше до мен... нас през цялото време. Притеснявам се за него.
- Съжалявам.
- Аз също. Мога само да се надявам всичко да е наред, въпреки че, честно казано, инстинкта ми казва нещо съвсем различно.